You are here

Фитоплазмата по лозята

Новини
04.04.2012

Фитоплазмата по лозята е все по-широко разпространена в България през последните години. Затова и Синджента като иновативна компания през март организира семинар на който засегна този наболял и актуален за нашата страна проблем.

Както и г-н Антон Величков (заместник изпълнителен директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ)) отбеляза по време на срещата, Фитоплазмата с всяка изминала година обхваща нови райони в страната.

Фитоплазмата по лозата представлява специфичен организъм подобен на бактерия. Тя не разполага със собствена клетъчна стена , съответно формата й не е фиксирана и има непостоянен, изменящ се външен вид. Този специализиран прокариотен организъм може да живее само във вектора и в растителната тъкан. Особено важно е да се отбележи, че вектори на Фитоплазма са цикадите. Това е от голямо значение освен за извеждане на подходяща борба, така и за диагностициране на проблема. Симптомите на Фитоплазма освен, че са подобни на симптомите от вирусно заболяване, също така са и „невидими” през първата година. Това е така, защото Фитоплазмата се установява във флоема на лозата и намножавайки се запушва проводящите съдове, което през първата година от заразата не рефлектира във външни белези по растението. Затова единственият начин за ранна диагностика на тази болест е анализ на векторите цикади за установяване наличието на Фитоплазма в тях.

По-характерни белези при заразените с Фитоплазма лози се наблюдават по всички надземни органи. Листа имат златистожълти или червеникави участъци и са завити надолу. Стават твърди, загиват преждевременно но окапват по-късно. Леторастите са с къси междувъзлия, дървесината не узрява наесен и измръзва през зимата, имат черен цвят. При гроздовете са наблюдава силно окапване на цветовете. Зърната се свиват и изсъхват на грозда. Това води до големи загуби от добива. Появява се и силно горчив вкус.

Освен от цикади Фитоплазмата може да се пренася и при присаждане, но както вече беше споменато, поради липсата на клетъчна стена и невъзможността да съществува извън векторът или растението болестта не може да се пренася с инструменти.

Лозята в Европа са застрашени от два основни типа Фитоплазама: Flavescence dorée – FD и Bois noir – BN. Точно определяне на типа може да се направи единствено с лабораторен тест. FD е по-агресивната форма на Фитоплазмата. Заразените с FD тип Фитоплазма лози се открояват като остров в лозовият масив, а заразените с BN типът лози са по-скоро като отделни растения в насаждението.

FD типът Фитоплазма се пренася от американска лозова цикада (Scaphoideus titanus ). Въпреки, че пренася по-агресивният тип (FD), борбата с този вектор е по-лесна, защото тази цикада е монофаг, живеещ само по лозата. Hyalesthes obsoletus създава първоначално впечатление, че в нея  се крие по-малката опасност (BN типът Фитоплазма), но това не е така. Ако с лозовата цикада борбата се извежда сравнително по-лесно тъй  като тя е монофаг, то пълният контрол на Hyalesthes obsoletus    е абсолютно невъзможен. Неприятелят е полифаг и се храни с повече от 50 растителни вида. Това прави борбата с него изключително сложна. Затова освен директната борба с неприятелят задължително трябва да се стремим да намалим гостоприемните му видове по време на яйцеснасянето – август, септември.

Мониторинг за американската лозова цикада се извършва с жълти уловки, които трябва да се сменят всяка седмица. При наличието на една цикада трябва да се пристъпи към третиране. Обследванията се правят рано сутрин по най-долните листа на лозата, като внимателно ги обръщаме за да погледнем долната им страна. Приблизително след средата на юни се наблюдават първите ларви, които могат да пренасят FD типът Фитоплазма.

Заразените с Фитоплазма лози трябва да бъдат белязани и унищожени при първа възможност. Понякога при установяване наличието само на BN типът Фитоплазма може да пристъпим към силна “резитба” (20 cм над почвата), което евентуално би довело до известно възстановяване и загиването да се отложи. Но това е само моментно решение, което ни дава малка отсрочка преди унищожаване на заразените лози.

В Европа борбата с цикадите се извежда с голям успех с инсектицида  Актара. Пръсканията са 3, като първото е след цъфтежа на лозата в доза 20 гр/дка. Най-важни са второто и третото третиране, съответно около края на юли и 15-20 дни след това. Очаква се разрешаване на Актара 25 ВГ за това приложение и в България.

Темата за Фитоплазмата тепърва ще се развива в България, но тъй като болестта вече е придобила популярност във всички лозарски райони на страната, За консултации и допълнителна информация можете да се обръщате към Елица Дипчикова (моб.: 0882 499 130) и Петко Илиев (моб.: 0889 751 729).

Растителна защита, брой 4, 2012