Търсене

  Сармалин е отличен продукт за приготвяне на кисело зеле и сарми. Подходящ е за ранно и средно ранно производство, с оптимални периоди за разсаждане: март-април и юли-август. Зелките са с отличен търговски вид, овални до леко сплеснати със свежо зелен цвят и нежна консистенция отвътре.Устойчивости:HRFoc: 1Фузариум на коренаIRXccБактериоза

  Подходящ за ранно производство, със силно растение, листа тип „карфиол“ и плътно и устойчиво стабло. Главите са тежки, куполообразни и изравнени с тъмно зелен до синьо-зелен цвят през лятото.

   Подходящ за отглеждане през късна пролет и есен. Разстението е силно, добре изравнено и устойчиво на ниски температури. Главите са солидни, с фини зърна и много високо качество. Цветът е тъмно зелен, с балансирана текстура.

  Средно ранен сорт за индустриално производство. Растението е мощно, тъмно зелено, с височина 75 см. Топлинни единици (база 4.5° C): 810. Много добри вкусови качества и отличен зелен цвят на зърната, с разпределение: XS = 15, S= 10, M = 15, L = 45, XL = 15. *XS = 7.5 - 8.25; S = 8.25 - 8.75; M = 8.75 - 9.25; L = 9.25-10; XL = >10Устойчивости:HRFop: 1Fusarium oxysporum f.sp.pisiФузариум

Erysiphe cichoracearum Брашнеста мана при дините е заболяване със сериозни последици особено ако не се вземат мерки срещу нея в максимално кратък срок. Първите признаци на заболяването се появяват под формата на бледожълти петна по стъблата, листните дръжки и листата. Постепенно петната се увеличават и се покриват от бял налеп (спороношението на гъбата). Нападнатите листа постепенно пожълтяват, след това покафеняват и накрая придобиват вид на „пергаментова хартия“. При брашнеста мана при дините поражения се наблюдават и по плодовете, но това е значително по-рядък симптом. Болестта се получава в следствие нма контакт с гъбични образувания, които обикновено зимуват върху плевелите около посевите. Спорите на гъбата се разпространяват от вятъра на големи разстояния, затова и лесно достигат до културите. За развитие на брашнеста мана при дините не е необходимо дори листата да са влажни, достатъчно е само въздушната влажност да е над 90%. Развитието на болестта се подпомага от прекомерния вегетативен растеж,…

Watermelon mosaic virus  Мозайка при дините е класическа вирусна болест. Неин причинител е специфичният вирусен щам WMV-1, WMV-2. Първият признак на мозайка при дините е пожълтяването на листата. Малко по-късно листата се изкривяват и е възможно да се наблюдава усукване на тъканта на листа около жилките на самия лист. Новите листа се появяват с точки, обхванати от мехурчета, и са извити. В случай на наличие с мозайка дините изостават в развитието си, плодовете стават на бучки, деформират се и понякога променят цвета си. Източник на това заразно вирусно заболяване най-често са тиквените култури и понякога бобовите и многогодишните плевели. Най-често преносител на мозайка при дините са въшките и миниращите молци. Ако вирусът попадне на полето, той може да се разпространява и чрез техниката, както и чрез хората.

Fusarium oxysporum  Както става ясно и от името на самото заболяване, фузарийно увяхване при дините се проявява най-вече под формата на увяхване. Към симптоматиката на това заболяване спокойно можем да добавим и силно загниване на кореновата шийка. Разпространението на фузийното увяхване при дините става чрез заразена почва, растителни остатъци, техниката за обработка. В началния период на болестта котиледоните придобиват светлозелено оцветяване, губят тургура си и изсъхват за 2-3 дни. С развитието на фузийното увяхване при дините започва и гниенето на кореновата шийка, което главно се дължи на допълнителни климатични условия като прекомерна влажност и понижена почвена температура. След като кореновата шийка на растенията изтънее и загние, стъблото става воднисто и се просмуква. В последствие цялото растение се накланя и има опасност да падне. При възрастните дини се срещат също две форми на заболяването: увяхване и изоставане в растежа. Понякога растенията не загиват, а само изостават с растежа и…

Colletotrichum lаgеnаrium    Антракноза е често срещано заболяване при редица култури, включително и при дините. Антракноза при дините  се разпространява най-вече във влажни години или при наличие на обилна роса. Симптомите са силно видими главно по листата. По повърхността им се появяват светлокафяви или жълти кръгли петна, които впоследствие могат да се слеят. Засегнатите листа на динята потъмняват, стават крехки и чупливи. По плодовете, стъблата и листните дръжки са появяват също кафяви петна или черни вдлъбнати язви. При влажно време те се покриват с розови или червеножълти налепи, които са разположени в концентрични кръгове. В случай на антракноза при дините често има поражения и по кореновата шийка, вследствие на което растенията изсъхват. В периода на вегетация на спорите разпространението на болестта става чрез вятър, дъжд или насекоми.

Alternaria brassicae, A. brassicicola, A. raphani  Чернилка по зелето е болест с тежки крайни последици. Патогенът напада младите, старите листа и главата на растението. На заразения разсад се появяват некротични черни ивици и петна върху котиледоните, които впоследствие изсъхват. При развитите зелки върху покривните листа на главата се образуват тъмни петна, а върху тях се появява фин, нежен налеп от спороношението на гъбата. Много често петната имат жълт ореол. Централната част на петната става жълто-кафява, като впоследствие може да прегори и да оптадне от листа, а от там и листата започват да изглеждат като надупчени. Често чернилката напада главата на зелето, при което върху връхните листа се появява черен налеп. По-рядко патогенът навлиза във вътрешността на главата и върху засегнатите листа се получават малки черни петна. В резултат от инфектирането с чернилка по зелките захарите в листата намаляват, което води до влошаване на вкуса и външния вид на продукцията, а освен това и повишава…