Морковът е една от културите със широко отглеждане в страната както при професионално производство, така и в малките ферми и градини. Макар и сравнително лесни за отглеждане, морковите все пак имат някои изисквания, които е добре да се спазват за постигане на максимални добиви и качество на произведената продукция.
Морковът е двугодишно растение от семейство Сенникови (Apiaceae) отглеждано като едногодишно заради ядивните корени. Счита се, че произлиза от района на Персия. Първоначално отглеждан заради ароматните си листа и семената, в последствие е селектиран в сортове подходящи за консумация на корена и разпространен в цял свят. Отличната му хранителна и биологична стойност - големи количества алфа- и бета-каротин и добър източник на витамин А, витамин К и витамин В6 - го извеждат напред сред предпочитаните зеленчуци, както за салати, така и при приготвяне на различни ястия и сокове.
Морковите могат да бъдат няколко различни цвята, освен добре познатият ни оранжев, който се отглежда масово днес. Те се делят на два основни вида – Западен морков (Daucus carota subsp. sativus), който обичайно се отнася до оранжеви, жълти или бели сортове; и Източен (Daucus carota subsp. atrorubens.), които са червени, лилави и черни.
Производство на моркови
addremove
Морковите не са прекалено чувствителна култура, но имат някои изисквания, които е добре да се спазват за постигането на максимални добиви и качество на произведената продукция. Културата предпочита добре огряни от слънцето места. Моркови могат да се отглеждат успешно при повечето видове почви, но е хубаво почвата да бъде рохкава и алкална, около 6-7 pH. Високата киселинност създава условия за деформация на кореноплода и покриването му с т.нар. „брада“.
В България засаждането на морковите обикновено се прави на три пъти в годината – от 1-15 декември при предзимно отглеждане; от 20 февруари до 10 март при ранно пролетно отглеждане и за лятно производство от 1-15 юни. В зависимост от избрания срок и предходните култури почвата може да има нужда от повече или по-малко обработка. Във всички случаи е хубаво морковите да се отглеждат при добре планирани поливни условия, тъй като засушаванията могат да доведат до влошаване на вкусовите качества и текстурата, а прекалената влажност на почвата -води до напукване. Важно е напояването им да бъде предвидено да достига по цялата дължина на корена в почвата.
В сеитбооборота моркови не бива да се отглеждат две поредни години на едно и също място, както и след други кореноплодни култури като пащърнак, а също и магданоз, копър, целина и други. Добре се представят, когато са засадени след домати, краставици, зеле, лук, чесън.
Спазването на добър сеитбооборт, в комбинация с добре почистена техника и обеззаряване на семената, може като цяло да предпази насажденията от повечето типични за културата болести. Въпреки това трябва да се внимава за поява на Алтернария (Alternaria dauci,
Alternaria radicina), Черно гниене по морковите (Stemphylium radicinum), Листен пригор по морковите (Cercospora carotae). Основен вредител, който се среща в културата е и т.нар. морковена муха, която снася своите яйца в почвата в близост до основата на растението и излюпените ларви могат да нагризат и издълбаят кореноплода. Комбинацията от добро планиране - агротехнически и химически мерки за защита на морковите – ще помогне за реализацията на отлична продукция. Разгледайте кои са нашите продукти за растителна защита при моркови по-долу.
Морковът е двугодишно растение от семейство Сенникови (Apiaceae) отглеждано като едногодишно заради ядивните корени. Счита се, че произлиза от района на Персия. Първоначално отглеждан заради ароматните си листа и семената, в последствие е селектиран в сортове подходящи за консумация на корена и разпространен в цял свят. Отличната му хранителна и биологична стойност - големи количества алфа- и бета-каротин и добър източник на витамин А, витамин К и витамин В6 - го извеждат напред сред предпочитаните зеленчуци, както за салати, така и при приготвяне на различни ястия и сокове.
Морковите могат да бъдат няколко различни цвята, освен добре познатият ни оранжев, който се отглежда масово днес. Те се делят на два основни вида – Западен морков (Daucus carota subsp. sativus), който обичайно се отнася до оранжеви, жълти или бели сортове; и Източен (Daucus carota subsp. atrorubens.), които са червени, лилави и черни.