Лук, чесън и праз

Научете как да отглеждате с най-добри резултати незаменимите на трапезата лук, чесън и праз

Лукът, чесънът и празът присъстват традиционно на нашата трапеза. И ако първите целогодишно допълват различни ястия със своите неподражаеми вкусове и аромати, то третият си е напълно равнопоставена на други зеленчуци съставка в различни ястия.

Брошура Ортива Топ

Разгледай брошурата

Лук

add remove

Лукът (Allium cepa), който наричаме още и кромид лук, е двугодишно растение от рода Лук от семество Кокичеви (Amaryllidaceae). Ядливи са както неговите луковици, така и листата на младите растения, които наричаме пресен лук. Дребните главички лук, които се използват за повторно засяване, са известни под названието арпаджик. Те са израснали от семе в края на първата година след засаждането и от тях израстват в последствие едрите глави лук.

Лукът е познат от хилядолетия в Азия, а в Древния Египет е бил дори обожествяван. Пренесен е в Европа през Средновековието и е бил почитан дотолкова, че често е бил поднасян като подарък и предписван срещу най-различни болести. Колумб го пренася в Северна Америка.

Лукът е тревисто растение, култивирано като едногодишно или двугодишно. На височина може да достигне от 60 см до 1 м. Цъфти през втората година. Зелените му листа са цилиндрични и кухи, което го отличава от праза и чесъна. Цветното стъбло също е кухо. Луковицата е със сферична форма. Лукът има ниска калорична стойност и високо съдържание на фибри и е един от най-популярните зеленчуци в кухнята в цял свят.

Има различни сортове лук, които можем да обобщим в три сортотипа: лютив, полу-лютив и сладък лук. Първите са подходящи само за двугодишно отглеждане, а третите – само за едногодишно отглеждане.

За отглеждане на лук избягвайте силно песъчливи или тежки глинести почви. Вместо това се насочете към рохкави структурни почви – черноземи (типични, слабо излужени или карбонатни). Важно условие за лука е и почвата да има добра водозадържаща способност. Също така избягвайте сенчести места, защото лукът обича светлината. Хубаво е да стартирате с ранна сеитба, за да дадете възможност на лука да се развие добре като постоянно поливате и снабдявате почвата с хранителни вещества. Почиствайте внимателно от всякакви плевели, тъй като те ще затруднят силно развитието на лука в началото на растежа му, особено ако той е едногодишен.

Добре е лукът да се отглежда след зимни житни култури, домати, краставици, пипер, патладжан, царевица, зеле. Противопоказно е да се сади след лук, фасул, грах, картофи, бакла, цвекло.

Още през есента е добре да наторите земята, предвидена за засаждане напролет на лук, и да извършите дълбока оран. Изберете дали да култивирате още до два пъти или да профилирате за сеитба. В края на февруари и началото на март е периодът за засаждане на семена за лук за глави.

Правилното и достатъчно наторяване е от ключово значение за развитието на лика. Следете растенията през целия им вегетативен период за нужда от допълнително наторяване, особено ако растежът е по-бавен. Не забравяйте също така, че за по-добра реколта е важно да проведете и превантивни обработки с инсектициди и фунгициди.

Обикновено лукът е готов за прибиране в края на юли или началото на август. Когато лъжливото стъбло е омекнало и около 20% от растенията вече са се спуснали върху почвата, луковиците са напълно завършени.

От всички заболявания по лука е най-опасна е маната, защото може да доведе и пълното му унищожаване. Тя се причинява от гъбата Peronospora destructor. Превантивните агротехнически мерки, в правилна комбинация с химически препарати, са в основата на предпазването на реколтата. В никакъв случай не засаждайте лук в заразената почва в продължение на 3-4 години. Друго икономически важно заболяване по лука е сипкавото (меко) гниене.

Луковият нематод напада както лука, така и чесъна и праза и се среща в цялата страна. Сред вредителите, атакуващи лука обърнете внимание и луковата муха. Важно е мерките, които ще вземете за предпазване от вредители да бъдат навременни и да позволяват на вашата продукция да достигне незасегната до пазара.

Чесън

add remove

Чесънът (Allium sativum) е многогодишно растение от семейство семейство Лукови (Alliaceae), отглеждано заради силно ароматните си луковици. Растението е родом от Централна Азия. Видът не се среща в диво състояние и вероятно произлиза от вида Allium longicuspis от югоизточна Азия. Смята се, че днешният чесън е резултат на културна селекция. В момента има около 600 сорта чесън по света, като дори в България имаме селекция на родни сортове.

Чесънът е известен със своите лечебни и дезинфекциращи свойства. Богат на хранителни вещества, витамини В6, В1 и С, а също така и на селен, той има широко приложение. Чесънът е класическа съставка в много национални кухни. Луковиците имат остър аромат и силен вкус с различна по степен лютивина. Обикновено не се консумират сурови в големи количества, а само като подправка.

Чесънът е издръжливо растение. Той обикновено се отглежда като едногодишна култура и се размножава чрез засаждане на скилидки или връхни луковици, въпреки че могат да се използват и семена. Главата на чесъна е неговата подземна складираща структура. Тя е съставена от отделни скилидки, които от ботаническа гледна точка са луковици. Зелените пера са надземните части на чесъна. Макар основно да консумираме главата, и перата се употребяват, когато са още свежи и крехки.

Чесънът цъфти и дава семена, но култиварно е размножаван предимно чрез луковици. Растението може да достигне до 60 см. височина.

Добри предшественици на чесъна са доматите, краставиците, пиперът, тиквичките, пшеницата, ечемикът и др.

Можете да отглеждате различни сортове летен или зимен чесън.

Преди засаждане на летния чесън почвата трябва да се обработи чрез оран на 15-18 см в дълбочина. Следва торене. До края на август се извършва и дълбока оран. През пролетта почвата се култивира в 10-12 см в дълбочина.

При желание за засаждане на зимен чесън трябва да започнете с обработката на почвата веднага след като сте приключили с прибирането на реколтата на предшественика. Отново трябва да извършите оран на 15-18 см в дълбочина. Последва брануване и изравняване.

Летният чесън се сади в ранна пролет – до началото на март; зимният – през октомври. Избират се добре развити скилидки.

Подберете почва с оптимална киселинност за чесъна от pH 6,2 – 6,28. Много подходящи за чесъна са новоразработени целинни райони върху наносни, дълбоки, топли глинесто-песъчливи, кафяви горски и черноземни почви. Има нужда както от топлина, така и от влага, затова поливайте редовно, особено ако стръковете изсъхват. В същото време чесънът няма да загине и в по-студени периоди, тъй като е студоустойчив. Плевете редовно почвата. Обикновено реколтата на чесъна е готова, когато надземните листа вече умират. За летния чесън това е краят на юли, а за зимния – краят на юни.

Макар да е устойчиво на болести растение, чесънът все пак може да пострада от различни болести и неприятели. Важно е да взимате превантивни мерки като например да съхранявате чесъна в добре охладено и сухо помещение, защото именно това е периодът, в който се появяват най-голяма част от заболяванията.

Чесънът също може да бъде нападнат от луков нематод, подобно на лука и праза. Друг вредител е чесновата муха. Сред блестите по чесъна са шийното гниене, фузариум, брашнеста мана, бактериоза, ръжда и др. Комбинацията от добри агротехнически практики и химически препарати за растителна защита биха създали най-добрите условия за успешна реализация на продукцията.

Праз

add remove

Праз лук (Allium porrum), издръжливо двугодишно растение от семейство Лукови (Alliaceae), отглеждано като зеленчук. Празът е древна култура и произхожда от източното Средиземноморие и Близкия изток. Растението е родствено на лука и има мек, сладникав вкус.

Празът съдържа каротин, калий, фосфор, желязо, магнезий, калциеви и сярни соли, минерални соли, протеини и витамини (B2, B1, E, C). Основна негова съставка е полезната за човека фосфорна киселина.

Празът е богат на витамини. Този вид лук има свойството да увеличава съдържанието на аскорбинова киселина по време на съхранение повече от един и половина пъти.

Стръковете от праз се използват широко в европейската кухня – в супи и яхнии, особено като допълнение към картофи, и могат да се приготвят цели като зеленчук.

Според височината на лъжливото стъбло и определени биологично особености сортовете праз се делят на две групи. Първата са сортовете с ниско стъбло, стигащи от 15 до 25 см. Към втората група влизат сортовете с високо лъжливо стъбло, което достига до 50 см. Сред тях са родните, български сортове.

Добрите предшественици на праза са салати, репички, спанак, грах, ранни картофи и др. Празът може да се отглежда и като втора култура.

За разлика от луковицата на лука, празът расте в цилиндър от листа, независимо от сорта. Според времето на бране има летен праз (той се бере в сезона на посаждане) и зимен праз (той се бере в пролетта на следващата година). По отношение на големината можем да кажем, че летните сортове са по-дребни от зимните. Вторите, все пак, са по-издръжливи и яки, тъй като трябва да презимуват. Вкусът им също е по-наситен.

Празът е сред студоустойчивите култури, но за сметка на това вирее с най-добри резултати само в почви с високо съдържание на хранителни вещества. Затова трябва да подберете почви, които са богати на органични вещества – дълбоки и влагоемни песъчливо-глинести или наносни почви.

Преди да пристъпите към засаждане, обработете избраното място и наторете. Разсадът се засажда най-късно до средата на месец юли като трябва да е със запазена коренова система, с височина 30 см и дебелина на стъблото 8-9 мм. Осигурете чиста от конкуренти почва.

Тъй като измежду лука, чесъна и праза именно последният е най-влаголюбив, не пропускайте да го поливате! Винаги извършвайте поливането рано сутринта или късно вечерта. През летните месеци и при суша, можете да поливате и до два пъти седмично. Реколта можете да очаквате в края на октомври или ноември.

Празът също страда от луков нематод, подобно на лука и чесъна. Трябва да го предпазвате и от минираща муха. От болестите по праза най-опасна от всички е вирусната мозайка, пренасяна от листни въшки. Растението може да страда и от гъбични заболявания като мухъл и ръжда.