Картофите са много добър хранителен източник. Те са с високо съдържание на въглехидрати. Освен това съдържат белтъчини, минерали (калий в големи количества) и витамини, сред които витамини от В комплекс и витамин С. Растението има широко приложение – от него се приготвят освен храни и нишесте, брашно, етилов алкохол, декстрин и фураж.
Картофът е ниско растение с няколко разклонения. Кореновата му система варира нормално от 40-50 см, като вида ѝ зависи силно от отглеждания сорт. Стъблата са леки и кухи, големината им е 1,5 см в диаметър.
Листата, които се разполагат последователно по стъблата, се състоят от няколко двойки срещуположно растящи листенца. Листните петури нямат равномерни форми. Като индикатор за готовност на продукцията може да се използва надземната зелена маса на растенията – след цъфтежа и развитието на плодовете на растението, тя започва да губи жизненост. Цветовете на картофа са разположени по върха на стъблото. Те са с жълти тичинки и големина до 2 см/дм. Цветът им зависи от сорта и може да е бял, червен, розов, син или лилав.
Плодчетата на картофите са малки с зелен или жълто-зелен цвят и всяко от съдържа около 300 семена. Единствената ядивна част на растението са техните клубени, тъй като всички други съдържат токсичен алкалоид наречен соланин, който ги прави неподходящи за консумация.
Вегетационния период на картофите е къс. В България се развиват най-добре в полупланинските и планински райони, тъй като предпочитат умерени температури и влажен климат.
Картофите трябва да се засаждат в периода на късните слани през пролетта, тъй като по време на поникването трябва да е преминала опасността от слана. Минималната температура за поникване е 7-8 градуса. Надземните им части се развиват добре на температури от 18 до 25 градуса, а клубените – от 17-18 градуса. При много високи температури (при 29-30 градуса например) процесът на образуване на клубени спира.
Няколко фактора способстват за постигането на оптимални резултати и богат добив.
Светлината е от решаващо значение, затова картофите не са култура, която вирее добре на сянка.
Влагата трябва да е в точни пропорции, тъй като излишъкът ѝ ще забави развитието на кореновата система за сметка на надземната вегетативна система. Добре е да се следи почвените влагозапаси да са с нива 70-75% от пределната полска влагоемност (ППВ). Но в никакъв случай не подлагайте растението и на принудителна суша, тъй като 80% от него е вода.
По време на бутонизацията и цъфтежа, както почвената, така и атмосферната влага трябва да са във високи нива. Това е важно и защото именно по време на цъфтежа клубените се образуват и нарастват интензивно.
Кои са добрите предшественици за картофите?
Тъй като картофите не трябва да се отглеждат дълго време на една и съща площ или на такава, заемана от култури от същото семейство като домати, пипер и патладжан например, можете да ги засадите след отглеждане на бобови култури (фасул, грах, леща), семейство Тиквови (тикви, дини, пъпеши), а също така и след зърнено-житни култури.
За отглеждане на картофи предпочитани са водопропускливи, структурни почви, които са добре аерирани и богати на органични вещества. Избягвайте тези, които имат високо съдържание на подпочвени води, тежки и засолени почви. Добрите варианти включват наносни, торфени, алувиално-ливадни и ливадно-канелени почви.
След прибирането на реколтата от предшестващата култура трябва да се извърши дълбока оран и с нея да се внесе оборски тор, фосфорен и калиев тор в зависимост от плодородието на почвата.
В южните райони на България се отглеждат главно ранни картофи, които се засаждат когато температурата на почвата на дълбочина 10-12 см достигне 7-8 градуса, обикновено от края на февруари до средата на март.
Следват картофите за средноранно и по-късно производство. Те се садят от средата на април до средата на май.
Картофи е възможно е да бъдат отглеждани и като втора култура. В този случай лятното засаждане протича от средата на юни до средата на юли.
При отглеждането на картофи от най-съществено значение е качеството на посадъчния материал. Следете дали той има сертификат за произход площи, където няма активни вирусни и бактериални заболявания, свободни от нематоди. Хубаво е, когато посадъчния материал има и толерантност спрямо други вредители.
Преди да засадите картофите, трябва да се уверите, че в почвата няма неприятели, нематоди и патогени. При наличието им, третирайте още преди засаждане с подходящи препарати. Същото важи и за справяне с плевелите – при необходимост се прилагат почвени хербициди. След прибирането на реколтата трябва да унищожите растителните остатъци и да проведете дълбока оран. По този начин ще унищожите част от вредителите, а и ще намалите опасността за следващата култура по време на вегетационния ѝ период. Ще опазите картофите от различните вредители, ако спазвате четиригодишно сеитбообращение и редовно унищожавате плевелите.
В определени случаи може да се извърши и подсушаване на надземните части на растенията (т.нар. десикация) за увеличаване на реколтата и ограничаване на някои вирусни болести, както и заразяването на клубените с мана. Подходящите продукти за растителна защита предпазват растенията и събраната реколта от различни вредители, както по време на вегетацията, така и при последващото ѝ съхранение.
Най-известните вредители по картофите са колорадският бръмбар, листните въшки, теленият червей, голите охлюви, поповото прасе, картофеният молец, майският бръмбар.
Колорадският бръмбар е един от най-опасните вредители по картофите. Той се храни с листата на растението. За да се справите с вредителя, трябва да унищожите и възрастните и ларвите с подходящи инсектициди.
Следват листните въшки, като от тях основни вредители са прасковената листна въшка, пиперовата листна въшка и доматовата листна въшка, които са приносители и на вирусни болести.
Не бива да пропускаме картофения миниращ молец, който е труден за унищожаване. Той има висок размножителен потенциал, а ларвите му са трудни за намиране.
Телените червеи, поповото прасе, картофените цистообразуващи нематоди и галовите нематоди, пък, нанасят вреди по клубените на картофите.
Картофите могат да страдат от различни болести – гъбни, бактериални и вирусни.
Картофената мана е най-важна в икономическо отношение гъбна болест. Критичните периоди за заразяване са във фазите бутонизация и цъфтеж. Патогенът Phytophtora infestans, има способност да остава активен както в клубените (готовата продукция), така и при растителните остатъци в почвата.
За първи признаци на болестта можете да следите по краищата на долните листа на растенията. Там ще се появят воднисти зелени петна. Има вероятност те да се покрият с налеп от спори в сиво-бял цвят, ако влажността е висока. Ако заразата е силна, листата ще прегорят. Тя ще се отрази и на стъблата, които ще се оцветят в тъмно кафяво и на клубените, по които ще се появят твърди петна в сивокафяво и в дълбочина.
За да се справите с картофената мана на първо място трябва да използвате здрав посадъчен материал, след което да следите и да провеждате профилактични пръскания с подходящите фунгициди.
Добре е да знаете, че фунгицидите срещу картофената мана са ефикасни и срещу още една гъбна болест по растението – алтернарията (Alternaria solani).
Други икономически важни болести при картофите са кафяви листни петна, обикновена краста, прашеста краста, гангрена, сухо фузарийно гниене. Бактериалните болести си появяват предимно при съхранението на картофите. Сред тях е мокрото гниене на клубените.
Сред вирусните болести са ипсилон вироза, листно завиване и др. Тяхното разпространение много често зависи от различни насекоми, основни сред които са листните въшки. За да се справите с тях трябва да унищожите преносителите. Много често се налага и унищожаване на болните растения, за да бъде предпазена останалата реколта.
Картофите (Solanum tuberosum) са многогодишни растения от род Кучешко грозде на семейство Картофови (Solanaceae). Отглеждат се като едногодишни и са разпространени по цял свят заради своите нишестени ядливи грудки, наричани още клубени. Картоф е прието да се нарича както цялото растение, така и самия кореноплод.
Картофите произхождат от Андите (районите на Перу и Боливия) и днес са сред основните хранителни култури на човечеството. Отглеждат се като земеделска култура от преди около 7 000 до 10 000 години. В Южна Америка има над 200 диворастящи сортове, а по цял свят - около 5000 сорта картофи. В Международния център по картофите (CIP) в перуанската столица Лима се съхраняват повече от 4600 сорта картофи.
Картофите са пренесени в Европа през втората половина на 16 век – в Севиля от испанските конкистадори. Днес са четвъртата най-отглеждана зеленчукова култура по обем в света, като първенец по обем на продукция е Китай.