Какво са българските салати без ароматните магданоз и копър?! Тези култури се използват като подправка и в множество готвени ястия, така че търсенето им за прясна консумация се запазва целогодишно. И понеже транспортът им на дълги разстояния е труден, българските производители са тези, които трябва да осигурят адекватни наличности във всеки сезон.
Магданоз - интересна информация и производство
Копър
Магданозът (Petroselinum crispum) е тревисто многогодишно растение от семейство Сенникови (Apiaceae), което се отглежда заради ароматните си листа. Произходът му води от Средиземноморския басейн и към днешна дата присъства в кухнята на множество държави от Ориента, Европа, Южна и Северна Америка. Културата се отглежда с две производствени цели – като листна подправка – за прясна консумация или преработка и като кореноплод. В България основното производство е на листен магданоз, основно обикновен плосколистен и по-рядко къдравите сортове.
За производствени цели магданозът обикновено се засява в ранна пролет, след като почвата е достатъчно размразена. Възможно е и предзимно засяване, тъй като културата е силно студоустойчива и позволява презимуване на семената.
Магданозът предпочита отглеждане на директна слънчева светлина и подобно на морковите, които са от същото семейство, се сее на високи лехи. Сеитбената норма е различна в зависимост от това дали се отглежда за листни цели или за кореноплод. Във всички случаи е необходимо почвата да е добре обработена предварително, включително обезплевена, тъй като плевелите не само нанасят значителни загуби от добива, но и затрудняват прибирането на готовата продукция и подготовката ѝ за пазара.
Магданозът предпочита влажни, богати на органични вещества, добре отцедлисви почви с неутрално към алкално 6-7 pH и места с добро слънчево огряване. Поливането трябва да се извършва редовно и умерено.
Магданозът е добре да се сади след домати, краставици, бобови и други, а лоши предшественици са зеленчуците от същото семейство, като морковите например, тъй като са податливи на едни и същи болести и вредители. Важно е да се внимава за появата на болести като брашнеста мана, черно гниене, септориози, както и на вредители като морковена муха, нематоди, листни въшки и други. Комбинацията от агротехнически мерки – спазване на сеитбооборот, почистване на инструментите и използването на адекватна растителна защита могат да помогнат на производителите да си осигурят богат добив.