Какво са българските салати без ароматните магданоз и копър?! Тези култури се използват като подправка и в множество готвени ястия, така че търсенето им за прясна консумация се запазва целогодишно. И понеже транспортът им на дълги разстояния е труден, българските производители са тези, които трябва да осигурят адекватни наличности във всеки сезон.
Магданозът (Petroselinum crispum) е тревисто многогодишно растение от семейство Сенникови (Apiaceae), което се отглежда заради ароматните си листа. Произходът му води от Средиземноморския басейн и към днешна дата присъства в кухнята на множество държави от Ориента, Европа, Южна и Северна Америка. Културата се отглежда с две производствени цели – като листна подправка – за прясна консумация или преработка и като кореноплод. В България основното производство е на листен магданоз, основно обикновен плосколистен и по-рядко къдравите сортове.
За производствени цели магданозът обикновено се засява в ранна пролет, след като почвата е достатъчно размразена. Възможно е и предзимно засяване, тъй като културата е силно студоустойчива и позволява презимуване на семената.
Магданозът предпочита отглеждане на директна слънчева светлина и подобно на морковите, които са от същото семейство, се сее на високи лехи. Сеитбената норма е различна в зависимост от това дали се отглежда за листни цели или за кореноплод. Във всички случаи е необходимо почвата да е добре обработена предварително, включително обезплевена, тъй като плевелите не само нанасят значителни загуби от добива, но и затрудняват прибирането на готовата продукция и подготовката ѝ за пазара.
Магданозът предпочита влажни, богати на органични вещества, добре отцедлисви почви с неутрално към алкално 6-7 pH и места с добро слънчево огряване. Поливането трябва да се извършва редовно и умерено.
Магданозът е добре да се сади след домати, краставици, бобови и други, а лоши предшественици са зеленчуците от същото семейство, като морковите например, тъй като са податливи на едни и същи болести и вредители. Важно е да се внимава за появата на болести като брашнеста мана, черно гниене, септориози, както и на вредители като морковена муха, нематоди, листни въшки и други. Комбинацията от агротехнически мерки – спазване на сеитбооборот, почистване на инструментите и използването на адекватна растителна защита могат да помогнат на производителите да си осигурят богат добив.
Копър
addremove
Копърът (Anethum graveolens L.) е едногодишно тревисто растение от семейство Сенникоцветни (Apiales), което произхожда от района на Средиземноморието и Югоизточна Европа. В днешно време копърът се отглежда за подправка за прясна консумация или след преработка – поради отличните си вкусови качества; за овкусяване при консервиране на различни зеленчуци и за производството на етерични масла от листната маса и/или семената в козметичния и фармацевтичния сектор. Разпространен е по цял свят, с широко производство в Европа, Индия и Северна Америка.
Растението е с високо гладко стъбло, достигащо понякога до 150 см., с игловидно насечени полиморфни листа. Копъра има съцветие със сложен сенник, който може да има 40-60 лъча, а цветовете му са дребни и жълти. Коренът на копъра е тънък и вретеновиден, заради което той предпочита добре разрохкани, богати на органични вещества почви с неутрално pH.
Културата има много добра устойчивост на студ, което позволява засяването да започне още в ранна пролет. Семената започват да поникват при относително ниски положителни температури, а оптималната температура за отглеждане е около 16°С. Младите растения се нуждаят от подобрена почвена влажност, което означава, че е необходимо да се следи и да се полива допълнително в първите един-два месеца след засяване. Копър може да бъде отглеждан както при пряка слънчева светлина, така и на сенчести места. Счита се, че ароматичните му качества се подобряват, когато мястото за производство е добре осветено.
При производство на копър за пресния пазар се предпочита поетапно засяване на семената, тъй като това осигурява максимално удължаване на производството на свежа продукция в годината. Стандартно в България копърът цъфти през юни-юли, а семената узряват през юли-август.
Най-добрите предшественици са зеле, цвекло, краставици и бобови растения, които оставят почвата чиста от плевели. Копърът е подходящ за отглеждане и между други зеленчукови култури, като отлични комбинации се получават с чесън и картофи. Добре е да се избягва засаждане след магданоз, моркови, пащърнак и други, за да се избегне пренасяне на типични за семейството болести като сиво гниене (Botrytis cinereae), стемфилиум (Stemphyllium sp.), бяло гниене (Sclerotinia sp.), церкоспороза (Cercosporidium punetum) и други.
Магданозът (Petroselinum crispum) е тревисто многогодишно растение от семейство Сенникови (Apiaceae), което се отглежда заради ароматните си листа. Произходът му води от Средиземноморския басейн и към днешна дата присъства в кухнята на множество държави от Ориента, Европа, Южна и Северна Америка. Културата се отглежда с две производствени цели – като листна подправка – за прясна консумация или преработка и като кореноплод. В България основното производство е на листен магданоз, основно обикновен плосколистен и по-рядко къдравите сортове.
За производствени цели магданозът обикновено се засява в ранна пролет, след като почвата е достатъчно размразена. Възможно е и предзимно засяване, тъй като културата е силно студоустойчива и позволява презимуване на семената.
Магданозът предпочита отглеждане на директна слънчева светлина и подобно на морковите, които са от същото семейство, се сее на високи лехи. Сеитбената норма е различна в зависимост от това дали се отглежда за листни цели или за кореноплод. Във всички случаи е необходимо почвата да е добре обработена предварително, включително обезплевена, тъй като плевелите не само нанасят значителни загуби от добива, но и затрудняват прибирането на готовата продукция и подготовката ѝ за пазара.
Магданозът предпочита влажни, богати на органични вещества, добре отцедлисви почви с неутрално към алкално 6-7 pH и места с добро слънчево огряване. Поливането трябва да се извършва редовно и умерено.
Магданозът е добре да се сади след домати, краставици, бобови и други, а лоши предшественици са зеленчуците от същото семейство, като морковите например, тъй като са податливи на едни и същи болести и вредители. Важно е да се внимава за появата на болести като брашнеста мана, черно гниене, септориози, както и на вредители като морковена муха, нематоди, листни въшки и други. Комбинацията от агротехнически мерки – спазване на сеитбооборот, почистване на инструментите и използването на адекватна растителна защита могат да помогнат на производителите да си осигурят богат добив.