Да бъдеш в крак с най-новото при зеленчукови култури? Вече е по-лесно!
Грах
Фасул
Растителна защита при грах и фасул
От семената до успешната реколта
Блог за препоръки и съвети за отглеждане на зеленчукови култури
Т.нар. боб или фасул (Phaseolus vulgaris) е едногодишно увивно растениеот семейство Бобови (Fabaceae), което се отглежда при близки условия до тези на граха. Растението води произхода си от Южна Америка и е донесен в Европа заедно с много други култури по време на Великите географски открития.
Растението на фасула има спираловидни гладки стебла, с бели, розови или виолетови цветове. Съществуват голямо разнообразие от сортове - с разлика в размера, цвета и консистенцията на семената. В зависимост от височината на хабитуса, фасулът се разделя на два основни вида: ниски храстовидни сортове, които са подходящи за промишлено производство; и високи, пълзящи сортове, които изискват изграждането на адекватни конструкции за увеличаване на добива и улесняване на реколтирането.
Фасулът предпочита добре отцедливи плодородни почви с нормална до неутрална киселинност pH (6,0–7,0). Той няма особено големи изисквания към наторяване, но е хубаво да се проверят почвените характеристики и да се направи необходимата обработка още през есента за пролетните сортове и преди засяване за летните, когато фасулът се гледа като втора култура. Типичните периоди на засяване са в ранна пролет при температури на почвата около 8-10°С – в средата или края на април в зависимост от региона на отглеждане. При отглеждане на фасул като втора култура може да не е необходимо торене, като е добре да се засаждат сортове с къс вегетационен период.
Добри предшественици на фасула са житните култури при полско производство и домати, краставици, картофи и други при зеленчуците. Необходимо е да се избягват останалите бобови култури, за да бъде предотвратено заразяване с типични за семейството болести – антракноза, мозайки, ръжди, бактериози, както за предпазване от икономически важни неприятели. Използването на обеззаразени семена, добрите агротехнически практики и профилактиката с препарати за растителна защита са основните мерки за запазване на добивния потенциал на растенията.
Блог за препоръки и съвети за отглеждане на зеленчукови култури
Грахът (Pisum sativum) е тревисто едногодишно растение от семейство Бобови (Fabaceae), което се отглежда по цял свят заради ядивните си семена. Произходът му не е съвсем изяснен, въпреки че има данни за съществуването му още в древни времена в Средиземноморието и Близкия Изток.
Грахът е популярна култура, която се произвежда по-рядко за прясна консумация и основно за преработка – консервиране и замразяване, както и изсушен. Съществуват и сортове, които имат ядивни шушулки, които се консумират заедно със семената. Растенията са увивни, достигащи 1,8 м височина, с гладко кухо стъбло, чифтоперести закръглени листа, формиращи шушулка, в която се образуват семената, заради, които се отглежда.
Културата не е претенциозна по отношение на почвата, стига тя да е добре отцедлива и не прекалено тежка. Растенията на граха имат дълъг корен, който е способен да извлича вода и хранителни вещества дълбоко от почвата. Обогатяването на почвата зависи до голяма степен от времето, в което ще се засява граха и неговите предшественици. В сеитбооборота граха, като бобова култура, е подходящ за почти всички останали култури извън семейство Бобови. Оставя почвата обогатена с азот и освобождава полето сравнително рано. А отлични предшественици са зимните житни култури, които оставят почвата без опасни заплевявания.
Грахът може да се засява както като пролетна, така и като есенна култура, като съществуват и презимуващи сортове. При пролетна сеитба е добре засаждането да стане веднага след стопяването на първите снегове. През есента зимните сортове се засяват в началото или средата на октомври в зависимост от региона на производство. Грахът е влаголюбиво растение, но като цяло не е необходимо да се отглежда при поливни условия.
Отглеждането на грах не е трудно, но трябва да се внимава за три основни елемента на околната среда. Плевелите са особено опасни за постигането на търсения добивен потенциал и е необходимо почвата да бъде предварително обработена, за да се избегне този риск. Грахът е податлив и на редица болести и вредители, затова е необходимо да се използват третирани семена и да се следи за появата на неприятели през целия период на вегетацията.