Плевели и хербициди
Как плевелите влияят на моята реколта
Почвени хербициди при слънчоглед
Почвени хербициди при царевица
Защо препоръчваме провеждане на борбата с житните плевели още наесен и/или рано напролет?
Плевелите със своето агресивно развитие и бърз растеж представляват най-голямата опасност за културните растения. В много случаи, те се развиват отлично за сметка на земеделските култури.
За кратък период от време успяват да усвоят значително количество хранителни вещества и вода от почвата, също така успешно конкурират културните растения за светлина и пространство. Всички тези лимитиращи фактори оказват влияние върху възможността за формиране на максимален потенциал за добив на културните растения. Производителите обаче имат избор! Навременният контрол, в комбинация с избор на правилното решение за справяне при определена ситуация, свеждат до минимум риска от загуби, причинени от заплевеляване.
В ранни фази плевелите са най-уязвими. В този момент можем не само да ги елиминираме като отрицателен фактор върху тазгодишната реколта, а да си осигурим устойчиво бъдеще и чисти от плевели полета. Експертите на Синджента с готовност ще се заема с решаването на тези специфични предизвикателства и ще Ви предложат индивидуални решения. Благодарение на пълното си портфолио от продукти, имаме възможността да предоставим на Вас, земеделските производители, решения при всяка една ситуация.
Процесите на формиране и развитие на кореновата система на слънчогледа протичат в ранните фази – до 6-ти – 8-ми лист. Това е и периодът на залагане на правилно съотношение между корен и листна
маса. Ако в началото слънчогледът има конкуренция от плевели (не е използван почвен хербицид), тогава той нараства на стъбло (етиолира), защото „бърза“ да изпревари плевелите (да стане по-висок от тях). Така вместо да залага корен, нараства на стъбло. Кореновата система на растението остава по-плитко разположена в сравнение с кореновата система на растения развивали се без конкуренция от плевели. След бутонизация влагата е определящ фактор за развитието на слънчогледа и най-вече за формирането и изхранването на питата. Необходимо е слънчогледовото растение да има мощна и дълбоко разположена коренова система, която да достига до водните запаси в почвата. При засушаване в по-късните фази, растенията с добре формирана коренова система, разположена в по-дълбоките почвени слоеве ще могат да обезпечат нуждите си от хранителни вещества и влага, за да разгърнат в максимална степен добивния си потенциал.
Осигурявайки в началните етапи от развитието на културата среда без конкуренция, ние се грижим нашият посев да развие мощна и дълбока коренова система и работим за постигане на максимални добивни резултати.
При царевицата процесите на формиране и развитиена коренова система протичат до 8-ми – 10-ти лист. Фенофазите от 6-ти до 10-ти лист се очертават като период със средна до висока степен на риска за формирането на коренова система и съответно на добивен потенциал. Това е периодът, когато ако има конкуренция от плевели (не е използван почвен хербицид), те са в толкова напреднали фази, че конкурират културата не само за хранителни вещества, но и за жизнено пространството. Кореновата система на царевичните растения остава по-слабо развита и разположена в по-горните почвени слоеве, където влагозапасеността намалява прогресивно с напредване на вегетацията на културата в условия на суша. Фенофаза цъфтеж е периодът, в който царевичните посеви са подложени в най-висока степен на риск по отношение на формиране на добив. Лимитиращ фактор е сушата.
Когато мъжкият цвят узрее, прашниковите торбички започват да отделят полени за оплождане. Отделянето на прашец зависи от наличието на вода/влага. По време на цъфтеж и опрашване царевичното растение се нуждае от големи количества вода, за да поддържа полените живи и свилата активна.
Ние бихме могли да повлияем на този процес, като в ранните фази от развитието на културата осигурим оптимални условия за формиране и развитие намощна и дълбоко разположена кореновата система.Това се постига чрез интегриран подход, съчетаващ избор на най-подходящият хибрид за района, успешно изведена борба с почвени неприятели, които унищожават кореновата система в най-ранни фази от развитието на растението и елиминиране на плевелната конкуренция в ранни фази от развитието на културата чрез приложение на почвени хербициди.
Ранната борба дава по-добър ефект срещу плевелите, когато са в ранна фаза и са по-чувствителни на хербициди. Колкото по-късно се води борба, толкова вредното въздействие на плевелите е по-силно и добивът намалява. Колкото по-късно се прилага противожитен хербицид, толкова по-трудно се унищожават плевелите, които са поникнали през есента, тъй като кореновата им система е по-развита,в по-напреднала фаза са и са по-устойчиви на хербициди. Подтиснатите от житни плевели растения от пшеница и ечемик са със слабо развита коренова система, етиолирани, по-ниски и по-слаби и се получават по-ниски добиви от декар.
Ако противожитен хербицид се прилага с по 1 ден след начало на братене, дневно се губи по 1% от добива на житната култура. Съответно, ако се приложи 5 дни след начало на братене, се губи 5% от добива и т.н.
Плевелите са „всички нежелани растения“, развиващи се в дадена обработваема или необработваема площ, които конкурират развитието на земеделските култури, като понижават биологичния и икономически ефект от използването на земеделската земя. Плевелните растения притежават голяма пластичност, повечето от тях са популации с различна морфология, биология и екология, с различна чувствителност към хербицидите и другите методи за борба с тях.
Плевелите въздействат негативно по два начина на земеделските култури: пряко и косвено.
Пряката вредност на плевелите се изразява в:
Косвената вредност на плевелите се изразява в:
На база вредната дейност на плевелите може да се направи извода, че борбата трябва да започне колкото се може по-рано. Ранната борба с плевелите, спомага да се елиминира тяхната конкуренция, да се даде „свобода“ на развитие на културните растения в началните им фази и да достигнат всяка своя фаза в оптималното време.
През последните години, в резултат на промяната на климатичните условия, в пшеницата и ечемика започнаха да се намножават житни плевелни видове, като видове райграс (Lolium spp.), ветрушка (Apera spica-venti), лисича опашка (Alopecurus myosoroides), див овес (Avena spp.) и др. Голяма част от тези плевелни видове поникват още наесен, като се развиват успоредно и дори изпреварват развитието на житните култури. Друга част пониква през пролетта, като допълнително повишават броя плевели на квадратен метър. Житните плевели образуват семена преди или едновременно с узряването на пшеницата и ечемика, като по този начин повишават допълнително запасеността на почвата с плевелни семена.
Вредата от житните плевели е:
Ето защо е изключително важно борбата с житните плевели да започне колкото се може по-рано след сеитбата на зимните житни култури, за да се избегнат горе споменатите вредни въздействия върху пшеницата и ечемика.