Зеле

Отглеждането на зеле е особено благодатно за производителите, защото културата има широк диапазон на температурна толерантност и може да се отглежда както като основна култура, така и да запълва полето, между други зеленчуци. В сеитбооборота зелето е подходящо за отглеждане след домати, краставици, пипер, моркови, картофи, бобови и други.

Зелето расте най-добре при прохладен и влажен климат, с идеален температурен диапазон за растеж от 18-20°С. Излагането му на високи температури може да доведе до намаляване на добива и качеството на произведената продукция. Едновременно с това зелето е много студоустойчиво и може да оцелее при температури близки до -3°С. Това позволява създаването на много ранни сортове, вкл. и презимуващи, които могат да дават продукция в много ранна пролет и да освобождават полето за други култури.

Хубавото на зелето като култура е възможността да бъде отглеждано на почти всички видове почва, в зависимост от хибрида, но най-добрите резултати се наблюдават при добре отцедливи глинести почви. Идеалната киселинност на почвата е между 5.5 – 6.5 pH, но зелето се развива добре и 6.2-7.0 pH.

Обработката на земята трябва да се извърши преди засаждане, за да се подобри рохкавостта на почвата, да се предотврати появата на нематоди, както и да се внесат необходимите хранителни вещества. Зелето има високи изисквания към хранителните вещества в почвата и затова доброто наторяване е от изключително значение за постигането на отлична продукция.

Главестото зеле една от културите, които страдат значително от различни видове болести и неприятели, които намаляват добивния потенциал и могат трайно да повредят продукцията. Употребата на устойчиви хибриди, както и навременното прилагане на фунгициди, инсектициди и биотимуланти е важно за успешната и лесна реализация на добивния потенциал на растението.

Интересът към кейлът като култура нараства през последните години заради богатото съдържание на полезни хранителни вещества в този зеленчук. Известен още като листно зеле или къдраво зеле, той е част от семейство кръстоцветни (Brassica oleracea), но се различава от главестото по редица признаци – листата са силно накъдрени, централните листа не оформят глава и структурата му е значително по-рехава. Счита се, че растението произлиза от района на Средиземноморието и Мала Азия.

Като представител на зелеви и кейлът е силно устойчив на ниски температури (около 16–21°C във вегетативната фаза) и понася отлично дори 0°C. Това го прави особено лесен за включване в сеитбооборота на производителите в България, дори като презимуваща култура, стига зимата да не е прекалено студена. Къдравото зеле е двегодшна култура, която се отглежда като едногодишна, основно на открито. Производството му не се различава много от това на зелето. В зависимост от избрания сорт, може да се засажда на по-малки разстояния, тъй като формира по-малки розетки.  

Въпреки, че кейлът е по-устойчив от главестото зеле на различни вредители, все пак трябва да се обърне особено внимание при появата на листни въшки. При избора на сорт е добре да се търси комбинация от високо качество на продукцията и добивен потенциал, с униформен размер за лесно реколтиране. Къдравото зеле е подходящо само за прясна консумация и не може да се консервира.