Семкови овощни

Родът Круша (Pyrus) се състои от около 20–45 дървета и храсти от семейство розови (Rosaceae), включително обикновената круша (Pyrus communis), подсемейство ябълкови. Крушата е едно от най-важните овощни дървета в света. Обикновената круша се култивира във всички страни в умерения пояс. Според най-популярната хипотеза тя произхожда от западна Азия и е била култивирана преди три хилядолетия. Разпростира се и в Европа, където е била отглеждана още от древните римляни. Настоящите ѝ вкусови характеристики, които са ни познати днес, датират от ХVIII век, когато за първи път е била масово култивирана. Днес най-големият производител на круши в света е Китай.

Крушите също са особено полезен плод, подобно на ябълките. Те съдържат витамини С и К, диетични фибри, пектин, редица органични киселини, сред които ябълчна, оксалова и лимонова и микроелементи – мед, магнезий, желязо, фосфор и цинк. В кората на крушата, пък, има дъбилни вещества.

Дърветата се славят с относително дълголетие (живеят от 50 до 75 години) и могат да достигнат значителни размери, освен ако не са постоянно подрязвани. Крушата има листа със закръглени до овални форми, които се появяват приблизително по същото време като цветчетата. Те обикновено са бели или розови и имат пет венчелистчета и чашелистчета. Плодовете на крушата обикновено са по-сладки и с по-мека текстура от ябълките и се отличават със зърнеста структура или наличие на твърди клетки в месестата част. Като цяло плодовете на крушата са удължени, тесни в края на стъблото и по-широки в противоположния край.

Крушите обикновено се размножават чрез пъпкуване или присаждане върху подложка от круша. В сравнение с ябълката крушата не е толкова влаголюбива. Но сухоустойчивостта ѝ може да намалее, ако бъде присадена на дюлева подложка. Крушата има нужда от два пъти повече вода от валежите в България и то най-вече в летните месеци. Също така, макар да е студоустойчива, под минус 25 градуса много от европейските сортове се повреждат. У нас, през периода на дълбок покой, много рядко крушите страдат от студа. По-скоро щети може да ѝ нанесе неочакван силен мраз.

Крушите, които са присадени на дюлева подложка, виреят по-добре в умерено влажни и по-богати карбонатни почви. Иначе също така подходящи са дълбоките, свежи и пропускливи почви, които трябва да съдържат и много хранителни вещества.

Крушовите дървета имат различна продължителност на живота. Тя зависи от сортовете и полаганите за отглеждането им грижи. Подобно на ябълките, колкото по-рано е плододаването на определен сорт круши, толкова е по-кратък животът му. Присадените на дюлева подложка круши живеят по-малко (до 30 години) в сравнение с присадените на подложка от дива круша (40-50 години). Първите встъпват в плододаване по-рано и имат по-обилна и качествена реколта.

При засаждане на круша може да изберете място, на което преди това е имало костилкови овощни насаждения. Крушите са самооплождат, но някои сортове не дават успешно оплождане.

Летните сортове дават реколта през юли и август. Могат да се съхраняват по-малко от две седмици, затова е добре веднага да се консумират.

Есенните сортове круши се берат от средата на август – началото на септември и могат да се консумират от 15 до 30 дни по-късно.

Зимните сортове узряват през септември-октомври. Те могат да отлежават и да бъдат консумирани 2-3 месеца по-късно.

Подобно на ябълковите най-подходящата посока за разположение на редовете на засаждане на крушовите дървета е север-юг, тъй като по този начин се оползотворява най-добре слънчевата светлина.

Тъй като пчелите основно опрашват крушите, добре е да предвидите място за пчелни кошери в близост до насажденията.

Есенното засаждане по принцип дава по-добри резултати от пролетното. Също така имайте предвид, че в междуредията на младите градини можете да отглеждате бобови култури, картофи, лук, чесън и др., но не и ягоди, заради пестицидите по вредителите по крушата.

Крушите също подлежат на резитба, защото по този начин се регулира растежът и плододаването. Подобрената етажна корона, която има водач и 5-7 скелетни клона със скелетни разклонения, е подходяща за формиране на крушовите насаждения. При подложка дюля е подходящо и вретеновидно формиране на крушовите дръвчетата.

Според периода на зреене различаваме летни, есенни и зимни сортове.  У нас са най-популярни Жифардова масловка, Старкримсон, Клапов любимец, Вилямова масловка, Хардиева масловка, Хубава юнска и местният сорт Клементинка сред летните сортове; Боскова масловка, Елдорадо, Абат Фетел, Пакъмс триумф, Конференция и др. сред есенните; Попска круша, Пас Красан и Харденпонтова масловка, пък, са основните у нас при зимните сортове.

Подобно на ябълките крушите страдат от струпясване и брашнеста мана. Следете за предотвратяване на ръжда, огнен пригор, сиви листни петна, рак на кората, бактериално изгаряне, мозаечна болест, гъбни болести, предизвикващи плодно гниене, например или септория.

Един от най-опасните и трудни за овладяване вредители по крушите е обикновената крушова листна бълха. Освен това крушата е атакувана от ябълков плодов червей, крушова листна въшка, акари, молци и др.

В много случаи, освен третиране със съответните средства за растителна защита, се налага изрязване на болните части на растението, а в неспасяемите случаи и изкореняване на болните дървета. Затова при възникнали проблеми и колебания как да реагирате срещу тях, консултирайте се със специалистите на Синджента.

Дюлята (Cydonia oblonga) е малко дърво или храст от семейство розови (Rosaceae), отглеждано заради ядливите си плодове. Дюлята е единственият представител на рода Cydonia и води произхода си от Иран, Турция и вероятно Гърция и Кримския полуостров преди 4-5000 години. Плодът има силен аромат и е стипчив в сурово състояние.

Растенията от дюля са силно разклонени храсти или малки дървета и имат цели листа с малки прилистници (малки листни израстъци от двете страни на дръжката на листата). Върху тях има големи, единични, бели или розови двуполови цветове, които са донякъде подобни на тези на крушата или ябълката. Тъй като дюлята цъфти късно, това я предпазва от късни пролетни студове. Плодът е в златисто жълто и може да има както с кръгла форма, така и с крушовидна форма.

Макар и не особено популярни за консумация в свежо състояние, плодовете на дюлята са изключително полезни, защото укрепват нервната и имунната система, имат силно противовъзпалително действие и могат да се ползват като лекарство против респираторни заболявания. Те съдържат пектин, витамини А, С и В, желязо, магнезий, калий, цинк, фибри.

Подобно на крушата и ябълката дюлята вирее в умерен климат. Тя обаче не е така студоустойчива и трябва да се внимава да не се отглежда в тежки, влажни и студени почви заради този фактор. За сметка на това тя се представя добре, когато е засадена в дълбоки и топли, пропускливи, влажни и богати на хранителни вещества почви. Макар да е сухоустойчива, тя има нужда от напояване, защото при засушаване реколтата е от изсушени и твърди плодове.

Дюлята живее средно по 20-30 години, но при добро отглеждане може да достигне и 40 г., като започва да дава плодове на 3-ата или 4-ата година след засаждането.

У нас в градините на стопаните любители са отглеждат сортове като Португалска дюля, Асеница, Хемус, Тримонциум и др.

Дюлята се размножава по вегетативен начин чрез издънки чрез загърляне, чрез резници и чрез присаждане като най-добри резултати дава присаждането на страничен зарез и на кози крак. За размножаване се използват подложки от дюли. Засаждането на дюлята може да стане както през есента, така и през пролетта. При засаждането се наторява. След това няма нужда от подобно подсилване в продължение на една година, защото има достатъчно хранителни вещества от засаждането.

Тъй като дюлята се отглежда с ниско стъбло, при формиране на подобрена етажна корона, то е на височина от 40-50 см. По подобие на ябълковите дръвчета можете да извършвате и резитба през лятото. Когато целта ви е засилване на плододаването, при резитбата се съкращават само силните клонки. Понякога се налага и резитба за подмладяване, която заедно с торенето способства за поддържането на постоянен вегетативен растеж. Периодът на узряване на плодовете на дюлята е октомври. След беритбата се пръска против краста. Трябва да приготвите дюлята за зимуване като покриете почвата с хумус или сухи листа, за да не замръзне заради своята разположена хоризонтално  плитка коренова система.

Дюлята е податлива на бактериално заболяване, наречено огнен пригор, което е сериозна опасност и за други плодни дръвчета от семейство розови. Брашнеста мана, меко гниене, ръжда, сиво гниене, късно кафяво гниене, загиване на кората или на завръзите на дюлята са други болести, които могат да съсипят или значително навредят на реколтата на дюлята.

Дърветата са обект на едни и същи люспести насекоми, които атакуват ябълките и крушите и трябва да третирани по същия начин за контрол на тези вредители. Сред най-големите вредители по дюлята още са бялата американска или бялата овощна пеперуда, глогова листозавивачка, зелена ябълкова листна въшка, миризлив бръмбар, източен плодов червей, златка, крушова дървеница, кръгломиниращ молец, червен овощен акар, ябълков миниращ листов молец и др. Много е важно да започнете пръскания против загиването на завръзите и кафявите листни петна още преди цъфтежа.

За дюлята е по-важно да неутрализирате болестите, отколкото да я изчиствате от неприятелите. Като цяло можете да провеждате агротехническите и механичните мероприятия, подходящи в борбата с болестите и неприятелите по ябълката. При химичните можете да пропуснете само пръсканията против ябълковия цветопробивач и ябълковия плодов червей.

Принадлежаща към семейство розови (Rosaceae), мушмулата, наричана още обикновена мушмула (Mespilus germanica), е плодът на дървото мушмула. Има още един вид мушмули, които носят името Mespilus canescens. Ако вторият вид е открит в щата Арканзас в САЩ, то първият е родом от Кавказ и е бил консумиран в Югоизточна Европа от Античността до Средновековието. По нашите земи се смята, че расте некултивирано още от времето на траките.

Обикновената мушмула е издръжливо ниско дърво или храст, характерно за умерения климат. Няма голямо разнообразие в сортовете дюля. Те се класифицират според големината на плода и биват едроплодни и дребноплодни. Плодовете на мушмулата са твърди и кисели. След като престоят и омекнат след набиране, те се изпълват с повече сладост и придобиват вкус, напомнящ на ябълков мус. Освен това и по състав мушмулите се доближават най-много до ябълките. Затова можем да сме сигурни, че и те съдържат изключително полезния пектин. Сред другите полезни съставки са значително количество витамини А, B и С, минерали като желязо, калий, калций, фосфор, натрий и други, фибри, скорбяла и органични киселини като ябълчена, лимонена и винена. Зрелите плодове подпомагат храносмилането, а зелените, включително семената им, могат да се използват за лечението на болести на дихателните пътища като бронхит, ангина и дори астма.

Мушмулата достига на височина от 3 до 5 м и има плитка коренова система, подобно на дюлята. Тя има живот средно до 35 години, но дава плодове до 25-ата или 30-ата година. Плододаването започва 3-4 години след засаждане и чак тогава се препоръчват и резитби. Като останалите овошки, мушмулата се развива добре в умерен климат, на по-хладни места и умерена температура и влага. Мушмулата може да пострада от зимните студове само ако те са под -27 градуса. И тя като дюлята цъфти късно и затова и мразът през пролетта не поврежда цветовете ѝ. По отношение на светлината можем да кажем, че понася и засенчване.

За почва изберете богата варовита почва, макар че трябва да имате предвид, че мушмулата не е много претенциозна и не вирее добре само в много бедни и или сухи или много влажни почви. Така че можете да се спрете и на място, което не е подходящо за други овощни култури.

По отношение на засаждането тя прилича на другите овощни видове. Фиданките на мушмулата се присаждат или върху подложка от дюля (за по-богати почви) или върху подложка от глог (за по-бедни почви). Можете да изберете свободно растяща или подобрена етажна корона като стъблото ще е с височина от 50-60 см. Торете за по-добър добив и развитие на дръвчето.

Сред болестите по мушмулата са кафява петна, кафяво гниене, меко гниене, сиво гниене и др. Сред неприятелите, които атакуват мушмулата, са бяла американска пеперуда и бяла овощна пеперуда, въшки като виолетовата стридоподобна щитоносна въшка, обикновената сливова щитоносна въшка и жълтата стридоподобна щитоносна въшка, златката, кафявопетнистата листозавивачка, миризливият бръмбар, кръгломиниращият молец, мъхнатият бръмбар, рогатата цикада, ягодоплодната листозавивачка, червената и сивата пъпкозавивачка и др.