Ягодоплодни

Малина (Rubus idaeus) е многогодишно растение рода Rubus (сем. Rosaceae). Икономически важна култура за много от държавите в Северна Европа, в САЩ и Канада. Като източник на съвременните сортове се счита Източна Азия. Плодовете на малината се използват както за прясна консумация, така и след преработка – замразяване и консервиране в сладка. Те са богати на желязо, витамин С и антиоксиданти.

В България именно малината е най-отглежданата ягодоплодна култура.

Особеното при малините е това, че корените им са многогодишни, а стъблата живеят по две години. Някои от тях са с бодли, а други – гладки. Много сортове дават плодове едва през втората година след засаждане. Височината на храстите често достига 1,8 метра. Малината има сложни листни петури, с три или повече назъбени листенца, в зависимост от отглеждания сорт. Цветовете са бели до розови, а плодовете могат да варират от червени, лилави до черни и по-рядко срещани сортове с оранжев, жълт или кехлибарен цвят.

Характерно за малината е, че при бране сърцевината на плода остава върху растението, за разлика от тази на къпините. Плодът, който всички познаваме е сложен и се образува от много на брой малки костилчести плодчета, долепени едно към друго, съдържащи семка в тях.

Малината вирее добре в различни климатични райони, макар че дава най-добра реколта в полупланински и планински места, тъй като там пада повече дъжд, а температурите са по-умерени. Предпочита северното изложение. В близост до реките също можете да се радвате на добра реколта от малини, особено ако местата са и прохладни. Малините имат нужда от допълнителна почвена влага и не бива да допускате засушаване на почвата когато плодовете зреят и след прибирането на реколтата.

Малината обича песъчливо-глинести или глинесто-песъчливи почви, които лесно поглъщат влагата и са богати на хранителни вещества.

За добър добив трябва да торите редовно малините с оборски тор през година и с минерални торове както напролет, така и при образуване на зеления завръз и след прибирането на реколтата, и да обработвате редовно почвата с култиватор и да окопавате около храстите. От ранна пролет до есента се извършват около 3-4 обработки. На есен почвата се и изорава.

Малините могат да бъдат нападнати от листни въшки, малинов бръмбар, акари, малиново комарче, малинов агрилус, ягодово хоботниче, малинова стъкленка, малинов молец, гъсеници.

Малините, както и къпините, страдат от няколко вирусни болести, пренасяни от листни въшки или чрез посадъчния материал. Обикновената мозайка и жълтата мозайка например причиняват дребни и нагърчени листа с петна по тях. Малиновият сноп, пък, се изразява в образуването на голям брой къси и тънки леторасти. Една от най-често срещаните болести при малините е причинената от гъба дидимела или петносване на пъпките. Често тя е съпътствана от антракноза, при която плодовете изсъхват преди да са узрели. У нас малината може още да страда от бактериален рак, изсъхване на летораслите, ръжда, сиво гниене, вертицилийно увяхване, което може направо да погуби насажденията, кореново гниене.

Борбата срещу болестите по малините се води чрез контрол над  приносителите и заменяне на заразените растения със здрави. Винаги можете да се консултирате със специалистите на Синджента по растителна защита, за да се радвате на постоянни високи добиви.

Няма как да отречем, че ягодите са един от най-обичаните плодове сред малки и големи.

Ягодите (от род Fragaria) са част от семейство Розови (Rosaceae) и включват повече от 20 цъфтящи растения с ядливи плодове. Счита се, че ягодите произхождат от умерените райони на Северното полукълбо, а към днешна дата култивирани сортове са част от производството на плодове по цял свят. Това се улеснява от приспособимостта на плода към различни климатични условия и разнородни почви.

Ягодите имат нискорастящо тревисто растение, отличаващо се с влакнеста коренова система и корона, от която порастват основните листа. Петурите са сложни, с три листчета, назъбени ръбове и мъхести. Цветовете, обикновено бели, рядко червеникави, са събрани в малки гроздове на тънки дръжки, извиващи се от пазвите на листата. Ботанически плодовете на ягодата се считат за „допълнителен плод“ и не са истинско зрънце. Месото се състои от силно разширената цветна кутия и е вградена с множеството истински плодове или семки, които популярно се наричат семена.

Ягодите са култура, която може да се засажда от късно лято до средата на есента, а също така и от края на зимата чак до началото на лятото. Периодът на отглеждане зависи до голяма степен от района, в който ще бъдат отглеждани ягодите, но също така и от разсада. Имайте предвид, че ако разполагате само със свеж разсад, тогава трябва да изберете първия период за засаждане. При този избор вероятността растенията да се вкоренят добре е по-голяма и тъй като ще натрупат и повече хранителни вещества, презимуването им ще е успешно. В зависимост от климатичните условия ягодите могат да се засаждат в края на зададените срокове при топли условия, а в по-северните райони е препоръчително засаждането да става по-рано. Тези фактори се променят, когато става въпрос за отглеждане в оранжерии, но в България този вид производство на ягодоплодни все още е рядкост.

Бобовите култури са най-добрите предшественици на ягодите, но освен това можете да садите ягоди и след тиквички, лук, чесън, тикви, спанак, а също така и едногодишни цветя. Ако на мястото вече сте садили ягоди, трябва да изчакате поне две години, преди да мислите за повторно засаждане. Избягвайте да садите ягоди след пипер, зеле, домати и картофи, тъй като се нападат от едни и същи вредители. 

Ягодите се чувстват най-добре в песъчливо глинести почви. Независимо от етапа, избран за засаждане, е добре растенията да се полеят на два пъти – при самото засаждане и до 3 дни при пролетно-лятно засаждане и до 5 дни при есенно.

Ако ще използвате черно полиетиленово фолио, което да разстелите преди самото садене, изберете за период на садене месеците април или май. Този метод е за предпочитане, ако целите по-ранен и по-висок добив. Така ще избегнете и развиването на плевели под платното.

През зимата цялата ягода може да замръзне, когато липсва снежна покривка, а температурата се задържи дълго време -16-18 градуса. Ако са скрити под снега обаче, и при по-ниски от тези температури, ще останат невредими. През пролетта също е възможно неочаквано ниски температури или слани да навредят на женските части на цветовете и цветните бутони. 

Големите жеги и засушаването също имат неблагоприятен ефект върху растението. Винаги когато при проверка почвата се разпада в ръцете ви, трябва да предприемете напояване. Ягодите са култура с високи изисквания към почвената влажност и допълнително напояване е необходимо почти винаги, с изключение само на определени планински райони с по-голямо количество валежи. За ягодите са благоприятни места с изразена влажност на въздуха и прохлада, с добро слънчево огряване.

Необходимо е почвата да се поддържа чиста от плевели, да се разрохква при напояване за подобряване на физичните ѝ свойства. Обръщайте внимание и след дъжд, ако основата на стъблото е оголена, е необходимо да се подсили с торопочвена смес. Така ще предпазите корените от студ през зимата.

Основните вредители по ягодите, срещу които трябва да се борят стопаните, са  ягодов акар, ягодов коренов хоботник, листни въшки, майски бръмбар, мъхнат бръмбар, паяжинообразуващи акари, ягодов акар, нематоди.

Сред болестите, които засягат ягодите у нас, са сиво гниене, бели листни петна, брашнеста мана, фитофтора, червени листни петна, вертицилийно увяхване. Изключително важно е да се избира здрав разсад от незаразени източници, който в комбинация с необходимите средства за химичен контрол да осигури оптимален добивен потенциал на растенията.

Къпината е див или опитомен бодлив храст от рода Rubus от семейство Розови (Rosaceae), известен със своите ядливи плодове с цвят индиго. Растението води произхода си от Северна Америка и Евразия като днес къпини се отглеждат главно в регионите с умерен климат. Известни са около 250 вида, като у нас растат около 45-50 вида, предимно в равнини, хълмисти местности със сух климат и скалисти планински части. Общо около 100 сорта са култивирани за производство. Къпините имат множество полезни свойства, тъй като са богат източник на желязо, витамин С и антиоксиданти.  

Къпините са култура, която е тясно свързана с малините (също от рода Rubus) и имат подобни характеристики. Стъблата им живеят по две години като някои от тях са покрити с бодли. Листата на къпината са овални и назъбени. Къпината цъфти няколко пъти годишно в бели, розови или червени цветове и дава черни или тъмно червено-лилави плодове. Плодовете на къпината приличат по устройство на тези на малината и затова ботанически погледнато са съвкупности от костилки. Всяко плодче се състои от 20 до 30 зрънца, а всяко от тях е малка костилка със сочна сладко-кисела обвивка.

В случаите, когато не се използват оранжерии, при избор на къпини за отглеждане трябва да се ръководите от климатичните особености на мястото. Сортовете с изправени стъбла и тръни са по-студоустойчиви, но по-слабо сухо устойчиви. Ако се спрете на полуизправен или стелещ се (пълзящ) сорт, ще ви е необходима и опорна конструкция.

Като цяло къпината обича влагата, така че трябва да предвидите напоителна система. Тя, освен това, вирее добре на прохладни места. В идеални условия къпината расте в леко киселинни, дълбоки и наносни почви. В никакъв случай не се опитвайте да я отглеждате в глинести почви. Добре е да избягвате също така в близост до нея да има други диворастящи култури, домати, пипер и картофи, тъй като те страдат от подобни болести. Можете да засадите растенията както рано напролет, така и в късна есен.

Изправените сортове се нуждаят от поддържаща система след първата година от засаждането им, а дългите издънки на стелещите сортове се  увиват добре по вертикална телена конструкция. През първата година къпината рядко дава плодове, но това не значи, че не трябва да я поливате редовно, плевите и направите зимна резитба. Обикновено старите стъбла се изрязват след като приключи беритбата. Тогава се извършва и привързването на новите издънки. След вегетационния сезон, в края на есента, изрежете старите клони.

Периодът на зреене на къпините е от средата до края на лятото. Непременно защитете къпините от птици чрез поставянето на предпазни мрежи. Освен птици, къпините са атакувани от японски бръмбари, акари, листни въшки и други насекоми, които се контролират с навременното приложение на подходящи инсектициди.

Къпините страдат от същите болестите, които засягат и малините - обикновена мозайка, жълта мозайка, малиновият сноп, дидимела (петносване на пъпките), антракноза, бактериален рак, изсъхване на летораслите, ръжда, сиво гниене, вертицилийно увяхване, което може да унищожи напълно насажденията, кореново гниене. Предотвратяването им е свързано с използването както на различни агротехнически мерки, така и с изборът на подходящи продукти за растителна защита. Нашите специалисти могат да помогнат с подходящи съвети и информация.

Аронията (Aronia) принадлежи към семейство Розови (Rosaceae). Плодчетата ѝ са малки и тъмни на цвят. По света има около 15 вида арония. Макар тя да произхожда от Северна Америка, към днешна дата е най-разпространена като култивирана култура в Русия.

Аронията е едно от най-тачените лекарствени растения, защото освен, че е богата на антиоксиданти, тя съдържа и редица витамини, сред които укрепващият капилярните стени витамин Р, макро и микроелементи като калий, калций, желязо, магнезий, йод и фосфор.

Аронията е многогодишен, влаголюбив, студоустойчив и като цяло много издръжлив храст. Почти навсякъде в България условията за отглеждането ѝ са добри. На височина достига между 1,5 м до 3 м. Листата на аронията са овални и лъскавозелени през вегетационния период, а през есента придобиват и красив виненочервен цвят. През май белите и бледорозовите цветове на аронията започват да цъфтят на гроздове и привличат много пчели. В зависимост от мястото, на което се отглежда аронията плодовете могат да зреят от началото на август до края на септември.

За засаждане на арония – от млади фиданки, семена или резници, е добре да подберете слънчево място. Можете да садите и през пролетта и през есента – месец ноември е изключително подходящ. Имайте предвид, че засадените през есента аронии са по-издръжливи.

Най-подходящи за отглеждане на арония са песъчливо-глинестите почви. Храстът има нужда от постоянно поливане особено по време на оформянето на плодчетата и зреенето – юли и август. През юни почвата може да се мулчира. Не забравяйте редовно да окопавате и плевите, особено около младите растения. На всеки две години през есента е добре да се подсилва почвата с угнил оборски тор. Първа реколта плодове можете да очаквате обикновено след 5-6-ата година.

Аронията трябва ежегодно да се подрязва, за да не се сгъстява прекалено короната. Всяка година, до встъпването на храста в пълно плододаване, трябва да се оставят от 4-6 издънки за основни клони от най-симетрично разположените. След 4-ата година можете да прилагате резитба за плододаване. При нея трябва да оставяте еднакъв брой издънки – от едногодишни до петгодишни. Всички по-стари издънки трябва да се отрежат до основи, тъй като по тях качеството на плодовете не е толкова високо.

Макар аронията да е устойчива на болести и вредители, това не значи, че е защитена от всички. Тя може да пострада от септория, кафяво петно, бактериална некроза или рак на кората, вирусна пръстена мозайка, ръжда, монилиоза, брашнести мана и др.

Аронията се напада от житоядец, бяла овощна пеперуда, листни въшки, акари и др. При употребата на инсектициди е важно да се вземат предвид особеностите на различните неприятели и да се спазват всички мерки за безопасност на полезните насекоми в района на обработка.