Тиквички и тиква

Тиква е донякъде общо име, присвоено на няколко членове от рода Curcubita, включително C. maxima, C. moschata и C. pepo. Това е един от зеленчуците с толкова големи разлики в морфологичните особености на отделните видове, че те често се бъркат при определяне на биологичния вид.

В България под името тиква традиционно наричаме култивираните видове от род Тиква, които формират големи твърдокори плодове с оранжев цвят. Популярни са и сортове със сиво външно оцветяване. Растението на тиквата е с дълго влачещо се стъбло и големи прорязани листа, цветовете са жълти, жълто оранжеви и ядивни. 

Тиквата е топлолюбива култура, въпреки че е по-малко чувствителна от роднините като диня, пъпеш и краставици. За получаването на добра реколта е необходимо да се избере поле с добро слънчево огряване, където растенията се предпазени от силни ветрове. Растенията от семейство Тиквови предпочитат добре разрохкани дълбоки структурирани почви, богати на хранителни вещества и с неутрална до слабо кисела среда (6,0-7,0 pH). В сеитбооборота следват различни бобови култури, люцерна, рапица и други. Хубаво е да не се засяват на същото място през период по-малък от 4-5 години.

Тиквата като цяло има силна коренова система и поливането трябва да се извършва в зависимост от местните климатични условия и при засушаване. По време на вегетацията е необходимо да се следи и да се извършва профилактика за появата на различни болести, плевели и неприятели като брашнеста мана, сиво гниение, телени червеи и майски бръмбари. 

С наименованието тиквичка наричаме все още неузрелите плодове на някои видове тиква, които се реколтират на съвсем ранен етап, когато все още кората и семената им са меки и лесни за консумация. Най-голям дял от производството на тиквички заема вида Curcubina Pepo и неговите варианти, като в България най-често се отглежда вариант C. pepo var. giromontiina. Той се характеризира с бледозелен цвят и издължена цилиндрична форма на плодовете, с гладка нежна кора.

Предпочитаните сортове са с мощен хабитус, който поддържа плодовете над земята и по този начин ги предпазва от драскотини и наранявания. За да се постигне това, както и високо качество на плодовете е необходимо тиквичките да бъдат отглеждани на богато снабдени с органични и минерални хранителни вещества почви. Освен това тиквичките предпочитат дълбоки глинесто-песъкливи почви, които са добре обработени и сравнително топли. Тъй като в България тиквичките обикновено се отглеждат като ранна и средно ранна култура е необходимо да се изчака почвената температура да достигне поне 10-12°С преди разсаждане. Te са топлолюбиво растение, което има нужда от много слънчева светлина, с идеални температури около 25-26°C.

Едновременно с това, от голямо значение за постигане на отлично качество на продукцията и увеличаване на добивния потенциал е да се разчита на сортове, които имат добре отворено растение позволяващо поемане на достатъчно слънчева светлина.

Тиквичките имат близки изисквания към напояването до тези на краставиците. Особено внимание трябва да се обръща на напояването по време на формиране на плодовете, когато тиквичките имат нужда от почвена влажност от около 80% от ППВ.

Най-добрите предшественици за тиквичките са различните бобови, зимните житни култури, пипер, домати, люцерна и други, а след тях може да се сади почти всичко, с изключение на останалите зеленчуци от семейство Тиквови, за да бъдат предпазени от характерните болести - брашнеста мана, алтернария, черно стъблено гниене, антракноза. При отглеждането на тиквички е необходимо да се следи и за появата на вредители като листните въшки. Употребата на биостимуланти е от особена полза при стресови условия като разсаждане, ниски и високи температури.