Салати, спанак и репички

Салатата (Lactuca sativa) е едногодишен листен зеленчук от семейство Сложноцветни (Asteraceae), който се култивира за прясна консумация в салати или гарнитури. За древна родина на салатите се счита Египет, където растението е отглеждано заради маслодайните си семена, а в последствие и за трапезата. Разпространението на салатите продължава през Средиземноморието и към днешна дата този зеленчук се отглежда по целия свят.

Групата на салатите включва множество различни видове, които са популярни заради специфичната форма и текстура на листата. Най-добре познати в България са обикновената маруля, салатите тип батавия, а в последните години се наблюдава стабилно увеличаване на търсенето на салати Айсберг и други интересни сортове тип копф, многолистни, цикория и други.

При отглеждане на салати е важно да се знае, че те като цяло са студоустойчив зеленчук. Семената могат да започнат да поникват при едва 2-3°С, с оптимални температури за поникване около 15-18°С. Добре закалените растения могат да издържат и температури под нулата. Това, което е наистина необходимо на салатите е достатъчно количество светлина и напояване. Салатите се развиват добре на повечето видове почви, но най-добри резултати се постигат на богати, глинесто-песъкливи почви с неутрално към леко алкално pH.

В България салати се отглеждат както на открито, така и на в оранжерии, в зависимост от периодите на засаждане. Салатите са една от зеленчуковите култури, подходящи за отглеждане чрез хидропоника, поради улесненото подаване на хранителни вещества. Тяхната слаборазвитата коренова система затруднява лесното почвено усвояване на хранителните вещества, затова използването на биостимуланти може да помогне значително за постигне на търсените резултати за добив и качество на продукцията.

Салатите не са пощадени от повечето болести характерни за листните зеленчуци като мана, алтернария, сиво и бяло гниене, вредители като трипс, телени червеи, подземни нощенки, майски бръмбари и други. Както и при повечето листни зеленчуци употребата на препарати за растителна защита трябва да бъде внимателно преценено. Потърсете регионалните ни представители за съвети и повече информация.

Спанакът (Spinacia oleracea) е друг вид листен зеленчук с висока студоустойчивост и поради това предпочитан за ранно пролетно и есенно производство. Той принадлежи към семейство Щирови (Amaranthaceae) и се отглежда като едногодишно растение за прясна консумация, консервиране и замразяване. Произходът му може да се проследи до Персия, а днес е популярна съставка в много рецепти по целия свят поради високата си хранителна стойност. Въпреки популярната грешка, че спанакът съдържа особено високи нива на желязо, той все пак е особено добър източник на много микроелементи и витамини.

Листата на спанака порастват в розетка, която се реколтира преди появата на семенника и цветовете. Листата са сравнително прости, с овална форма и наситено зелен цвят. Изискванията за отглеждане на спанак са близки до тези на салатите. Растенията предпочитат прохладния климат и имат бърз вегетационен период, което ги превръща в идеалната култура за засаждане преди или след друг основен зеленчук като домати, краставици, ранни картофи, зелен фасул и други. Спанакът расте най-добре в топли, отцедливи почви, богати на органични вещества с близко към неутралното pH, на завет и при добро слънчево огряване.

За пролетно производство на спанак е добре той да се засади възможно най-рано през годината, защото по-високите температури в късна пролет предизвикват по-ранно стрелкуване и по този начин намаляват добива. При есенно отглеждане на културата засаждането може да започне още в края на август и първата седмица на септември.

Репичката (Raphanus sativus) се отглежда като едногодишно растение от семейство Кръстоцветни (Brassicaceae) предимно за прясна консумация на кореноплодната му част. В зависимост от сорта репичките могат да бъдат различни цветове, най-често червени, но се срещат лилави, бели, розови видове. Има различни теории за произхода на репичките, но много източници посочват Египет, Средиземноморието и Азия като източник. Отглежданите днес сортове са специфично селектирани за производство при различни видове почва в различните географски райони, като най-добри резултати се получават на леки хумосни почви, неутрални до леко киселинни с pH около 6.0-7.0.

При производство на репички решаващи фактори са доброто осигуряване на слънчева светлина и влага. Липсата на достатъчно светлина увеличава вегетационни период, а засушаванията затрудняват образуването на кореноплодите или образуват груби такива. Репичките обичат по-хладните температури. Семената им започват да никнат още при 2-3°С, а най-подходящи за развитието им са температури около 16-18°С. В сеитбооборота те са добър предшественик на пипер, домати, патладжани и се развиват отлично след краставици, тиквички и тиква, домати, картофи, грах.