Черупкови овощни

Бадемът (Prunus dulcis) е широколистно дърво, произхождащо от Югозападна Азия. Член на семейство Розовоцветни (Rosaceae), той е икономически важно културно дърво, отглеждано предимно в средиземноморски климат. Бадемът е един от първите опитомени овощни видове още в периода 3000-2000 г. пр.н.е. Днес най-голям производител на бадеми в света е САЩ, щатът Калифорния.

Има две разновидности – сладък бадем (P. dulcis sorta dulcis) и горчив бадем (P. dulcis sorta amara). На сладкия бадем консумираме ядките сурови, печени и под формата на бадемово брашно, бадемово масло или бадемово мляко. Маслото от горчиви бадеми се използва при производството на ароматизиращи екстракти за храни и ликьори, като първо се отстранява от него синливата (циановодородна) киселина.

Бадемите са с високо съдържание на протеини и здравословни мазнини и осигуряват на организма желязо, калций, фосфор и витамини А, В комплекс и Е. Богати са на антиоксиданти. Неслучайно се считат за царете на ядките.

Бадемовите дървета обикновено достигат на височина 3-4,5 м. Цветовете им са много красиви в периода на пълно разтваряне – обагрени в светлорозово до бяло. Цветчетата са самостоятелно несъвместими и затова изискват опрашители на насекоми, за да улеснят кръстосаното опрашване с други сортове. Заедно с прасковата бадемът се класифицира в подрод Amygdalus, който се отличава от другите подродове по нагъната черупка на костилката. При бадема, както знаем, липсва сладка месеста външна част. Вместо това плодът (костник) прилича на праскова, докато наближи зрялост, а когато узрее, кожената външна обвивка се разцепва, извива се навън и изпразва ямата. Въпреки общия си етикет, бадемите не са истински ядки (вид сухи плодове), а по-скоро семена, затворени в твърда плодова черупка.

Сладкият бадем се култивира основно в средиземноморски климат, характеризиращ се с топло и сухо лято и меки и влажни зими. У нас се отглежда по крайбрежието на Черно море и в южни балкански котловини на височина до 600 м, където има по-малка вероятност от ранни пролетни слани. Тъй като бадемът е сред ранно цъфтящите видове, сланите в началото на пролетта могат да му нанесат много сериозни щети. Въпреки това през зимата имат издръжлив период на покой и могат да понесат без щети до -20 градуса.

Бадемовото дърво живее до 40-50 години. То развива дълбока коренова система и е най-сухоустойчивата овошка в България. Също така в сравнение с останалите овощни култури той е най-малко претенциозен към почвата. За най-добри резултати е хубаво да се отглежда в по-дълбоки и богати почви с неутрална реакция. Бадемовите сортове се делят на книжночерупкови, мекочерупкови и стандартночерупкови – полутвърди, като у нас най-разпространени са Дабков сорт, Десертен, Нон парел и Приморски.

Няколко месеца преди засаждане на бадема трябва да проведем предпосадъчна подготовка, която стандартно се състои в почистване на терена от стари растения или твърде големи камъни, изравняване, терасиране, торене и риголване. За предпочитане е да засадите фиданките през есента, тъй като през зимата, в по-топлите периоди, кореновата система ще нарасне, а през първата вегетация растението ще има по-голям прираст. За засаждане се препоръчват разстояния от 6-7 м между редовете и 4-5 м в тях. На всяка фиданка трябва да се сложи и посадъчния кол, който е на височината на бъдещите долни скелетни клони. Добре е да увиете фиданките, за да ги предпазите от гризачи през зимата. През най-топлите месеци на годината – юли и август, бадемът има нужда от допълнително поливане.

Бадемът има нужда от резитба. Още при засаждането фиданките се отрязват до 90-100 см над почвата, а предивременните клонки – на 1-2 пъпки до 20 см от върха надолу. Този процес е част от формировката Свободно растяща корона. На бадемите можете да приложите и Подобрена чашовидна корона или Подобрена етажна корона. Освен резитба за оформяне на короната и подобряване на плододаването, трябва да провеждате и резитба за подмладяване на насаждението.   

След засаждане встъпват в плододаване на 3-ата година, като наистина богата реколта от тях може да се очаква на 5-ата или 6-ата година.

Сред болестите по бадема спадат оранжеви листни петна, трупясване, церкоспороза, брашнеста мана, сачмянка, ранно кафяво гниене и къдравост. Нападат го вредители като бадемов семеяд, бадемова листна оса, бяла американска пеперуда, бяла овощна пеперуда, виолетова стридоподобна щитоносна въшка, вишнева листна оса, златозадка, костилкоплодова листна оса, малък бръчков беловинояд, пръстенотворка и др.

Лешникът (род Corylus), наричан още кобов орех е род от около 15 вида храсти и дървета от семейство Брезови (Betulaceae). Лешникът е родом от северната умерена зона. Няколко вида имат икономическо значение заради своите ядки, които се консумират сурови, печени, под формата на брашно, мляко или масло. Днес най-големият производител на лешник в света е Турция. У нас също се отглежда както в овощни градини, така и свободно сред природата.

Лешникът има високо съдържание на антиоксиданти. Той съдържа и елементи като манган, калий, калций, фолиева киселина и мастни киселини, витамини Е и В1 (тиамин). В лешника има масло, в чийто състав влизат полезните както за възрастни така и за подрастващи олеинова, стеаринова и палмитинова киселини.

Лешниците или както още са известни тези растения у нас – леските, са широколистни дървета или храсти, които достигат между 3-5 м височина. Не са претенциозни за отглеждане, а в същото време дават богата реколта. Те са влаголюбиви, топлолюбиви и светлолюбиви, макар да могат да растат и при известно засенчване. Те, също така, издържат на зимните студове в цялата страна. Короните им са гъсто покрити с кръгли, овални или сърцевидни листа. Те имат мъжки и женски цветове, които се развиват на едно и също растение. Имат нужда от външно опрашване. Плодовете им имат предпазни прицветници, които впоследствие образуват твърди черупки.

Лешниците са непретенциозни и към почвата. Растат най-добре в песъчливо-глинести почви и с достатъчна почвена и въздушна влага. Засаждат се привързани към колче в наторени посадъчни ями с диаметър поне 50 см като кореновата шийка не бива да е по-дълбоко от 4-5 см. Поливайте лешниците редовно от ранна пролет нататък. В края на есенния сезон лешниците имат нужда от достатъчно влагозапасяване, за да презимуват добре. Плододаване можете да очаквате преди 5-ата година след засаждането на дръвчетата, като реколтите ще продължат 15-20 години, а ако лешниците растат като храсти – първите ядки ще получите след 5 години. Храсти се предпочитат когато теренът, на който ще ги отглеждате, е по-наклонен от 8 градуса. След засаждането на дръвчетата, трябва да съкратите стъблата до 80-100 см на височина. По принцип формиращата резитба има най-голямо значение за лешника. Короната трябва да бъде оформена така, че всяка една част от нея да има достъп до светлина и въздух. За да формирате чашовидна корона, трябва да изберете 3 или 4 скелетни клони и да проведете резитба. Подхранване е препоръчително всяка година с минерални торове и на всеки 2 или 3 години – с органични торове.

Сред най-разпространените у нас сортове лешници са Ата баба, Бадемовиден, Ран трапезундски, Римски, Тракийски, Тонда джентиле, Халски, като за подложка обикновено се ползва дървовидната леска заради нейната мощна и дълбока коренова система.

Лешниковият хоботник и лешниковият пъпков акар са най-често срещани неприятели по лешника. Освен тях той може да бъде атакуван от бяла американска пеперуда, гъботворка, златозадка, кафявопетниста листозавивачка, нечифтен дървесинояд, пръстенотворка и др.

Кестен (Castanea) е род от седем вида широколистни дървета от семейство Букови (Fagaceae), произхождащ от Южна Европа, Азия и Северна Африка. Плодовете на някои видове кестени са ядивни, докато други се култивират като декоративни. Днес съществуват множество хибриди, създадени чрез кръстосване на европейски кестен, известен още като сладък или обикновен кестен (Castanea sativa) и китайски кестен (Castanea Mollissima), японски кестен (Castanea crenata) и по-слабо устойчивия на болести американски кестен (Castanea dentata). Ядките на кестените се консумират в печено и варено състояние, както и във вид на брашно в сладкарската промишленост и т.н. Конският кестен (Aesculus hippocastanum) обаче, който расте у нас на много места, е от съвсем друго семейство и неговите плодове се използват в козметичната и фармацевтичната индустрия, никога за храна.

Кестените са ценен хранителен продукт, тъй като съдържат важни витамини, минерали и микроелементи. Сред витамините са С, РР, В1, В2 и А. Сред микроелементите можем да отбележим значителните количества на мед, флуор и силиций. Сред минерали преобладават калий, магнезий, фосфор. Във варените и в печените кестени има много танин и пектин.

Повечето видове кестени растат като високи дървета, обикновено с набраздена кора, когато узреят. Достигат от 15 до 35-40 м на височина.   

Листата им са прости, с овална или копиевидна форма. Кестенът цъфти  в средата на лятото. Плодът представлява бодлива чашка, в която има от 2 до 7 ядки. Кестенът се характеризира с добре развита на дълбочина и ширина коренова система. За него са най-подходящи кафяви горски почви, добре дренирани, богато снабдени на хранителни вещества и по възможност на слънце. Оптималният си плодоносен капацитет дървото от сладък кестен достига, когато е на около 50 години. Кестенът е еднодомно разделнополово растение като мъжките цветове са организирани в изправени класовидни съцветия, докато женските цветове се намират в основата на мъжките съцветия. В плододаване встъпват към 3-5-ата година, ако са присадени кестенови дървета, и към 20-ата, ако са засадени от семе. Кестенът е сравнително топлолюбив и влаголюбив, затова вирее най-добре в райони с по-мека зима и добро количество годишни валежи. Има нужда от вегетационен период от минимум 6 месеца със средни дневни температури от 10 градуса, за да може да развие плодовете си и те да узреят. Кестенът цъфти към края на май, а дава плодове през октомври. Ранните есенни мразове могат да го повредят.

Тай като присадените кестенови дървета се засаждат на разстояния от минимум 5х6 м едно от друго, може да използвате пространствата в младите насаждения за праскова, вишна, арония и др. временни овощни дръвчета или едногодишни земеделски култури. И кестенът, подобно на много други овощни култури, може да бъде засаден както през пролетта, така и през есента. За торенето на кестена имайте предвид, че той е много чувствителен към недостиг на магнезий, затова основното азотно торене, което се прави след 5-6 година, трябва да се регулира с торене с магнезий.

По отношение на вредителите, внимавайте с кестеновия хоботник, който се среща навсякъде у нас, и е най-големият неприятел по вкусните ядливи ядки. Освен него сливовата щитоносна въшка също може да нанесе вреди. Сред болестите, атакуващи кестена, са листни петна, кафяво гниене и др.