Високоолеинови хибриди слънчоглед
Биологични изисквания за отглеждане на слънчоглед
Място в сеитбообращението
Доставка и третиране на семена
Контрол на болести
Много е важно да се прилага ротация на културите, включително слънчоглед.
Земеделците, които не прилагат на полетата си редуване на културите, включително слънчоглед, ще срещнат проблеми ограничаващи добива, един от които е появата на болести.
Рискът от появата на болести при слънчогледа ще бъде значително увеличен чрез прилагането на ротация с малък брой култури, по-специално с други маслодайни култури като зимна маслодайна рапица:
Мана (Plasmopara helianthi) и Склеротиния (Sclerotinia sclerotiorum) са основните болести, появяващи се при неправилна ротация на слънчоглед. Други опасни болести вследствие на неправилно редуване са Verticillium и Phoma, а също така и преждевременно узряване.
Редуването на слънчоглед с други култури намалява намножаването на много плевели, включително самосевки от слънчоглед.
Използването на правилна ротация увеличава възможностите за борба с плевелите, редом с механичната и химическата борба.
Слънчоглед трябва да се отглежда в сеитбообращение, като идва след себе си на същото поле след 4-5 години с житни и бобови култури като междинни култури.
Болестите, които нападат слънчогледа, са два вида:
Болести по време на покълване, поникване и в ранни фази на културата – болести, причиняващи гниене и загниване от почвени патогени (Pythium, Rhizoctonia), мана (Plasmopara helianthi).
Борбата се извежда чрез третиране на семената с регистрирани фунгициди.
Болести, нападащи стъблото, листата и питата на слънчогледа по време на вегетация (от фаза бутон до фаза узряване) – фома (Phoma spp), Фомопсис (Phomopsis spp), склеротиния (Sclerotinia spp), алтернария (Alternaria spp), сиво гниене (Botrytis cinerea). Борбата се извежда чрез еднократно или двукратно третиране по време на вегетация с регистрирани фунгициди (АМИСТАР® ГОЛД).
Жътвa
Вегетационният период на слънчогледа от сеитба до жътва е от 100 до 120 дни според зрялостта на хибрида.
Слънчогледът достига физиологична зрялост, когато задната част на питата е преминала от зелено към жълто и прицветниците са кафяви, около 30 до 45 дни след цъфтежа, и влагата на семената е около 25-30%.
СКЛЕРОТИНИЯ (SCLEROTINIA SCLEROTIORUM)
При отглеждането на слънчоглед земеделците се сблъскват с редица трудности. Сериозно предизвикателство пред тях е нападението от гъбни фитопатогени, които могат да редуцират значително добивния потенциал.
Склеротийното гниене (Sclerotinia sclerotirum) е патоген, който може да нанесе огромни икономически вреди при маслодайните култури.
Склеротийно гниене по корена
Склероциите в почвата покълват и образуват бял мицел. Мицелът заразява корените, причинявайки гниене на корените или в основата на стъблото на слънчогледа. Заразените растения бързо увяхват.
Инфекцията се осъществява с аскоспори, разпространяващи се чрез вятъра през сезона, и може да причини:
Склеротийно гниене по стъблото
Тази форма на заразата засяга стъблата на растенията. Инфектираните стъбла често се пречупват, а това в някои случаи води до загиване на цялото растение.
Склеротийно гниене по питата
Една от най-вредоносните прояви на болестта е заразяването на питата.
При този тип на инфекция в някои случаи редуцирането на добива може да достигне до 100%.
При тази форма на зараза се засяга не само добива, но и качеството на продукцията, което е силно намалено.
За да се избегне натрупването на склероциите в почвата, трябва да се спазват следните практики:
Включете житни култури и царевица в ротация със слънчоглед.
5-годишна ротация между чувствителните на тази болест култури значително намалява риска от зарази.
Извеждането на правилен контрол със широколистните плевели и самосевките от слънчоглед в житните култури намалява гостоприемниците на склеротиния. По този начин заразата в почвата намалява.
Използвайте за посев само сертифицирани слънчогледови семена.
Фалшивите или несертифицирани семена могат да бъдат основен източник на зараза.
Химичен контрол с АМИСТАР® ГОЛД
Прилагането преди цъфтежа на АМИСТАР® ГОЛД успешно предпазва растенията от зараза с тази болест, също така дава допълнителен физиологичен ефект, който допринася за постигане на по-висок добив.
Изисквания към почвата
Слънчогледът се адаптира към различни видове почви. Отглежда се най-добре на дренирани почви със способност за задържане на влагата (с почти неутрално рН от 6.5 до 7.5). Не са подходящи засолени и заблатени почви с плитки подпочвени води. Добивът при почви, засегнати от суша/ниска влага, е по-добър от този на другите полски култури.
Слънчогледът изисква най-малко 16 хранителни елемента за развитието си: желязо, манган, цинк, мед, молибден, бор и хлор рядко са в дефицит, но може да се получи такъв в някои климатични зони; борът е много важен елемент от решаващо значение за развитието на културата (цъфтеж, опрашване и оплождане) и трябва да бъде доставен на растенията чрез приложението на листни торове.
Запасеността на почвата с хранителни елементи може да се определи с почвени проби, което практически е единственият начин да се предвиди нуждата от допълнително подхранване с торове.
Изисквания към топлина и светлина:
През различните фази и междуфазни периоди изискванията към температурата са различни:
Изисквания към влагата
Слънчогледът има способността да извлича вода от дълбочина, което е непосилно за повечето други култури. По този начин той се възприема като по-сухоустойчива култура. Слънчогледът има ефективен корен, достигащ дълбочина от 1,2 м до 2,5 м, като може да извлече вода и хранителни елементи и от по-голяма дълбочина. Добивът е индикатор за ефикасността на усвояване на водата от слънчогледовите хибриди.
Високодобивните хибриди проявяват най-висока ефективност при усвояването на водата. При горещо и сухо време устицата на листата се затварят, власинките намаляват изпарението. Ето защо слънчогледът се смята за сухоустойчива култура (отнася се за периода до образуване на питата). При стресови климатични условия препоръчваме приложението на АМИСТАР® ГОЛД за подобряване физиологичното състояние на слънчогледовите растения.