Диня и пъпеш

Летните плодове

Динята и пъпешът са сред любимите летни плодове на българина. Те са част от традиционните култури за производство в страната, а производителите имат голям опит и знания за постигането на максимални добиви и качество. Ние се стремим да не оставаме назад - от нови и интересни сортове, до изпитани практики, растителна защита и съвети - тук сме, за да Ви помогнем.

Да бъдеш в крак с най-новото при зеленчуковите култури? Вече е по-лесно!

Регистрирай се

Динята – любимият летен плод

add remove

Динята (Citrullus) е плод от семейство Тикви (Cucurbitaceae) с произход от тропическа Африка, който днес се култивира по целия свят. Първоначално културата е била отглеждана за съхранение на вода. В България динята се нарежда трета по производство сред зеленчуковите култури. Традиционно високото търсене я превръща в желана култура за много производители от всички региони на страната.

Динята развива голяма листна маса, с дълбоко нарязани листа и стъбла, които бързо се разклоняват. Специфична особеност при динята е, че формира жълти на цвят мъжки и женски цветове.

Плодовете на динята се различават в зависимост от сорта. Добре познатите дини със зелена тигрова окраска и наситено червен цвят на месото с множество черни семки са само един от подвидовете. С развитието на селекцията сортовете диня непрекъснато се подобряват за придобиване на желани и търсени от потребителите характеристики.

Специалните безсеменни сортове, например значително улесняват консумацията и употребата на плода в напитки и плодови салати. По тази причина вече около 80% от консумацията на диня в някои от развитите пазари като САЩ, Испания и Израел е от безсеменни сортове. В България също наблюдаваме нарастващо търсене на такива сортове. Синджента предлага на българския пазар два безсеменни хибрида червена диня – Ред Джаспър и Морена, които бързо заемат своето място сред предпочитаните сортове. Сред интересните безсеменни хибриди, които можем да предложим е и Йелоу Байт, която освен, че няма семена е и с характерен жълт цвят на месото.

Производство на диня

add remove

Динята е едногодишно топлолюбиво растение, което се отглежда директно на земята поради голямата тежест на плодовете, които могат да достигат от 1-2 до 20 кг. при различните сортове.

Дините се развиват най-добре при обилна слънчева светлина и топло време. В зависимост от периодите на засаждане, вегетацията при дините може да продължи около 62-65 дни при ранно производство, до 75 – 80 дни при късно производство.

В България, поради климатични и теренни специфики, ясно могат да се разграничат два начина на отглеждане на диня. В северната част на страната основно се залага на директна сеитба при неполивни условия, с машинна експлоатация и без мулчиране, поради по-окрупнените терени, на които се отглежда културата. Докато в Южна България основно се предпочита използването на разсад и поливни условия, включително за осигуряване на по-ранна продукция за пазара.

Динята предпочита структурирани, добре дренирани плодородни почви, с киселинност около 6.0-7.5 pH. По-високо киселинните почви могат да повредят семената. При засяване е препоръчително температурата на горния почвен слой да е достигнала 14-15°С. В сеитбооборота динята се развива добре след бобови култури, житни, рапица.

Напояването при дините зависи от начина на отглеждане. Най-големи изисквания към почвената влага културата има в периода на цъфтеж и наедряване на плодовете. Напоителният режим, когато се ползва такъв, трябва да е внимателно преценен спрямо фазата, в която се намира растението. Обилните валежи в периода на узряване например, могат да влошат качеството на плодовете.

Подложки за присаждане на дини

add remove

Ранните сортове диня могат да се разсаждат още през март месец. За да бъдат увеличени гаранциите за постигане на успешни добиви дори при не толкова благоприятни условия или при ранно отглеждане на културата се препоръчва присаждането върху подложки.

Технологията включва два вида подложки, които се избират в зависимост от вида на почвата. При песъкливи, отцедливи, леки и бедни на хранителни вещества почви, се препоръчва подложка тип Интерспесифик, която има по-силно изразен вертикален растеж, каквато е Витали.

При производство върху тежки, черноземни и студени в дълбочина почви, е препоръчително използването на подложка тип Ладженария, която има по-силно изразен хоризонтален растеж. В нашето портфолио това е подложката Емфъсайз.

Пъпеш

add remove

Пъпешът (Cucumis melo) е друг популярен едногодишен плод от семейство Тиквови (Cucurbitaceae), който има своето традиционно производство на българския пазар. Широкото разнообразие от сортове дава възможност на производителите да се отличат на пазара. Познати са над 500 сорта с различна форма и цвят – от елипсовидни и овални, до кръгли, жълти до зелени, с тегло на плодовете от 0.5 до 12 кг.

Производството на пъпеши има голямо сходство с това на дините, но трябва да се има предвид, че тяхната коренова система е по-слабо развита. Успешното отглеждане на пъпеши изисква съдържание на влага в почвата над 70% от ППВ. В процеса на зреене е важно да не се допускат големи разлики в почвената влага, тъй като това прави плодовете податливи на напукване.

Пъпешите са податливи и на редица болести, което налага внимателно планиране на сеитбооборота. Традиционно в България пъпеши се отглеждат като средно-ранна култура на открити площи и чрез директна сеитба. Подходящи предшественици са люцерна и житните култури, когато производството се прави на по-големи площи.

При отглеждане както на дини, така и на пъпеши трябва да се следи за появата на някои видове вредители и болести, които могат да доведат до значителни повреди по растенията и добива. Най-често проблеми създават листните въшки, брашнестата мана, антракноза, фузариум и някои неинфекциозни болести характерни за семейство Тиквови, които се причиняват в резултат от стресови за растенията условия.