Диня и пъпеш

Динята е едногодишно топлолюбиво растение, което се отглежда директно на земята поради голямата тежест на плодовете, които могат да достигат от 1-2 до 20 кг. при различните сортове.

Дините се развиват най-добре при обилна слънчева светлина и топло време. В зависимост от периодите на засаждане, вегетацията при дините може да продължи около 62-65 дни при ранно производство, до 75 – 80 дни при късно производство.

В България, поради климатични и теренни специфики, ясно могат да се разграничат два начина на отглеждане на диня. В северната част на страната основно се залага на директна сеитба при неполивни условия, с машинна експлоатация и без мулчиране, поради по-окрупнените терени, на които се отглежда културата. Докато в Южна България основно се предпочита използването на разсад и поливни условия, включително за осигуряване на по-ранна продукция за пазара.

Динята предпочита структурирани, добре дренирани плодородни почви, с киселинност около 6.0-7.5 pH. По-високо киселинните почви могат да повредят семената. При засяване е препоръчително температурата на горния почвен слой да е достигнала 14-15°С. В сеитбооборота динята се развива добре след бобови култури, житни, рапица.

Напояването при дините зависи от начина на отглеждане. Най-големи изисквания към почвената влага културата има в периода на цъфтеж и наедряване на плодовете. Напоителният режим, когато се ползва такъв, трябва да е внимателно преценен спрямо фазата, в която се намира растението. Обилните валежи в периода на узряване например, могат да влошат качеството на плодовете.

Ранните сортове диня могат да се разсаждат още през март месец. За да бъдат увеличени гаранциите за постигане на успешни добиви дори при не толкова благоприятни условия или при ранно отглеждане на културата се препоръчва присаждането върху подложки.

Технологията включва два вида подложки, които се избират в зависимост от вида на почвата. При песъкливи, отцедливи, леки и бедни на хранителни вещества почви, се препоръчва подложка тип Интерспесифик, която има по-силно изразен вертикален растеж, каквато е Витали.

При производство върху тежки, черноземни и студени в дълбочина почви, е препоръчително използването на подложка тип Ладженария, която има по-силно изразен хоризонтален растеж. В нашето портфолио това е подложката Емфъсайз.

Пъпешът (Cucumis melo) е друг популярен едногодишен плод от семейство Тиквови (Cucurbitaceae), който има своето традиционно производство на българския пазар. Широкото разнообразие от сортове дава възможност на производителите да се отличат на пазара. Познати са над 500 сорта с различна форма и цвят – от елипсовидни и овални, до кръгли, жълти до зелени, с тегло на плодовете от 0.5 до 12 кг.

Производството на пъпеши има голямо сходство с това на дините, но трябва да се има предвид, че тяхната коренова система е по-слабо развита. Успешното отглеждане на пъпеши изисква съдържание на влага в почвата над 70% от ППВ. В процеса на зреене е важно да не се допускат големи разлики в почвената влага, тъй като това прави плодовете податливи на напукване.

Пъпешите са податливи и на редица болести, което налага внимателно планиране на сеитбооборота. Традиционно в България пъпеши се отглеждат като средно-ранна култура на открити площи и чрез директна сеитба. Подходящи предшественици са люцерна и житните култури, когато производството се прави на по-големи площи.

При отглеждане както на дини, така и на пъпеши трябва да се следи за появата на някои видове вредители и болести, които могат да доведат до значителни повреди по растенията и добива. Най-често проблеми създават листните въшки, брашнестата мана, антракноза, фузариум и някои неинфекциозни болести характерни за семейство Тиквови, които се причиняват в резултат от стресови за растенията условия.