
Лозя
Оснвно условие за доброто производство на грозде е мястото за засаждане. В зависимост от целите на производството, лозата се нуждае от защитено място на слънце, в идеалния случай на склон, обърнат на юг или югозапад, като редовете вървят от север на юг.
Оптималното развитие на лозата изисква подходящи температурни условия в различните етапи на вегетацията. Тя има нужда от зимен покой, за да може да започне да се развива през пролетта и да даде плод през есента. Най-добре вирее в места, характеризиращи се с дълъг есенен сезон и вегетационен период от 200 дни. Лозата издържа от -17 до +25-30 градуса като не е любителка на прекалената жега. Лозата е сухоустойчива и може да черпи вода от по-долните слоеве на почвата, но не понася излишната влага от по-плитките подпочвени води. В периода на усилен растеж до прецъфтяването тя има най-голяма нужда от вода. Що се отнася до влажността на въздуха – тук основната дума е умереност. При по-сух от необходимото въздух реколтата е по-ниска, а гроздето – по-дребно. При по-влажен има опасност от гъбни болести, а валежите в началото на есента могат да попречат на узряването.
Лозата понася различни типове почва, при условие че са добре дренирани. Като цяло растението не се нуждае от много хранителни вещества. Ако искате да създадете лозе със сортове за производство на червено вино, най-подходящи са умерено влажни, добре аерирани почви с добър топлинен режим. Сред тях са някои подтипове черноземни почви, тъмносиво-кафявите и канелените горски почви. За производство на бяло вино, пък, можете да засадите лози в скелетни, песъчливи и глинесто песъчливи почви, които се характеризират с лек механичен състав, ниско съдържание на хумус, повече фосфор и калий, на речни тераси или крайбрежни склонове. Такива са алувиалните и делувиалните почви, както и някои канелени почви. Ако се интересувате от производство на десертно грозде, насочете се към по-дълбоки и свежи, но не тежки и сбити почви. Сред характеристиките им са богатото хумусно съдържание, добра водозадържаща способност, наличието на карбонати, фосфор и азот. Повечето от черноземните почви като карбонатни, типични и излужени, както и някои канелени горски почви са подходящи за тази цел.
Преди засаждане уверете се, че мястото е добре прочистено от плевели или други растения, терасирано, дренирано и нивелирано. Можете да третирате и с хербицид. До два месеца преди засаждането можете да проведете и основна оран. При риголване се внасят в почвата и минерални и органични торове.
Можете да засадите лози в периода на покой – от късна есен до ранна пролет, при условие че земята не е твърде мокра или замръзнала. В райони със студени зими за предпочитане е засаждане през март. След засаждане трябва да окопаваме, поливаме, торим и подрязваме. През първата година обикновено не се тори. Поливането обаче е повече в сравнение с периода от третата година нататък, тъй като в началото корените още са по-къси и повърхностни и не могат да достигат до по-дълбока подпочвена влага.
Едно от важните мероприятия по лозата е резитбата, която за този растителен вид е абсолютно задължителна. Сред основните формировки на лозата, създадени чрез резитба и подпорни конструкции са чашковидната, Гюйо, Мозер, Омбрела, асмовидна и др. Основната резитба е зимната, която се осъществява от есента след листопада до настъпването на пролетта. Тук в зависимост от сорта се прилагат къса (чепова) и смесена резитба. При късата резитба пръчките се режат в основата на две пъпки (очи) и тези части са известни като плодни звена. Те трябва да са със средна дебелина и да са добре узрели. Пъпките на тези пръчки имат добра родовитост. Голяма част от пръчките, между 80-90%, се изрязват до основата. При смесената резитба могат да се запазят и по-дълги пръчки на 10 до 12-14 очи (плодни) или по-къси пръчки с 6-8 очи (стрелки). По принцип долната пръчка от стария чеп се реже за нов чеп като по-горната се оставя за плодна пръчка. Имайте предвид, че на най-старите лози гроздето зрее най-добре. Затова е добре, когато е необходимо, да провеждате и антистарееща резитба. Чрез нея ще съкратите времето на зреене и ще подобрите вкуса и качеството на гроздето. Тя обикновено се извършва наесен, след листопада и преди сланите.
Важно е да се знае, че гроздето не продължава да зрее след беритбата. Ако се налага да подпомогнете узряването, можете да премахнете част от листата, за да се открият гроздовете на слънцето. След бране, гроздето може да се съхранява за ядене до 6 седмици при подходяща температура.
Знаете ли, че най-старото лозе се намира в Марибор, Словения? То е вписано в Книгата на рекордите Гинес и е определено да е на възраст от 400 години.
Разбира се, в сравнение с най-старото производство на вино, за което се смята, че е било преди около 8000 години, това лозе е направо младеж.
Трите страни, в които се пие най-много вино в хектолитри за 2021 г., са САЩ, Франция и Италия.
Португалия е страната с най-голямо количество автохонни сортове грозде на квадратен километър в света – около 2,7 или общо за цялата страна 250.
Според палеоботанически изследвания лозата се е появила на Земята преди човека.
Лозите се нападат от множество гъбни болести, сред които маната, брашнестата мана (оидиум или пепелница), сивото гниене, антракноза, екскориоза, бяла чума (бяло кореново гниене) по лозята и други. Влажното и прохладно време благоприятства разпространението на повечето от тях и мерките за предпазване на насажденията при появата на различните болести трябва да бъдат незабавни, защото много от тях могат напълно да унищожат добива, а част – и самите растения. По тази причина навременната профилактика на лозето срещу най-опасните болести е част от добрата грижа за насажденията.
В никакъв случай не бива да се пренебрегва и конкуренцията от плевели в лозята, особено през първите две години от засаждането, когато лозите все още формират кореновата си система. Производителите трябва да следят за появата на редица едногодишни, многогодишни житни и широколистни плевели, както и балур, тъй като добрите добиви на грозде се влияят в изключително голяма степен от конкуренцията им. Подходящата обработка на почвата преди засаждане, както и през целия вегетационен период, механично и чрез необходимите хербициди, е задължително условие за осигуряване на очакваните добиви.
Лозите страдат и от редица неприятели, които в повечето случаи се активират в началото на пролетта. Сред тях са акарите, гроздовите молци, като шарен гроздов молец, малка лозова завивачка, лозова краста, лозова щитовка, лозова пъстрянка. За справянето с този проблем е важно да се познават праговете на икономическа вредност на всеки отделен вид вредител във фазите му на развитие, за да могат стопаните да вземат навременни мерки при появата им в лозята.
Синджента предлага надеждна защита срещу неприятели, болести и плевели, която можете да прилагате за профилактика и при необходимост. Нашите специалисти са готови да помогнат, както при планирането на профилактиката, така и при необходимост взимане на спешни мерки за справяне с най-опасните болести, плевели и неприятели в лозята.
Лозата (Vitis) е род многогодишни растения, спадащ към семейство Лозови (Vitaceae). Към него се включват около 70 вида. Вирее в умерения климатичен пояс на Северното полукълбо, основно в субтропични области на Европа, Средна Азия, Северна Африка и Северна Америка. Дивата лоза е се отглежда като селскостопанска култура вече 7 хилядолетия, първо в Задкавказието, около Черно и Каспийско море, Мала Азия и Месопотамия.
Голяма част от отглежданите днес сортове лоза в Европа произлизат от подвида културна лоза (Vitis vinifera – sativa), която на свой ред е произлязла от горската лоза (Vitis vinifera – silvestris). За подложки или производство на хибриди поради слабата устойчивост на местните сортове към филоксерата се използват по-устойчиви американски видове като Vitis labrusca, Vitis vulipna и др.
В България има около 2000 сорта лоза като 100 от тях са местни или автохонни, като не повече от 30 имат промишлено значение. По света сортовете лоза наброяват между 10 и 20 000. Едва 13 от тях обаче заемат почти една трета от всички насаждения. Винените сортове грозде или лоза се различават от десертните по плодовете, които като цяло са по-дребни, но по-сладки, с по-дебела кожа. Като безсеменни сортове се отглеждат само при десертното грозде. Сред добре познатите международни сортове грозде за производство на вино са Каберне совиньон, Мерло, Пино ноар, Шираз или Сира (за производство на червени вина), Совиньон блан и Шардоне (за производство на бели вина). В България сред автохонните червени сортове отличаваме Мавруд, Рубин, Широка мелнишка лоза / Мелник, Мелник 55, Мелнишки рубин / Руен, Гъмза, Евмолпия и др., а сред белите Димят, Сандански мискет, Керацуда, Гергана, Кокорко и др. Сред основните промишлени десертни сортове са България, Италия, Кардинал, Болгар, Мискет хамбургски, Царица на лозята, Супер ран Болгар и др.
Характерна особеност на лозата е, че има много добре развита коренова система. В зависимост от формировката може да имаме различна височина на стъблото, както и брой на кордони и рамена. Например при едногодишните пръчки стъблото е дълго от 3 до 5 м и има членесто устройство. Листата, най-често петделни, са целокрайни или длановидно нарязани и назъбени. Съцветието представлява сложен грозд или метлица като цветовете са дребни и със зеленикав цвят. Плодът на лозата е от тип „ягода“ и може да съдържа от 1 до 4 дребни твърди семки или да е безсеменен. Цветът на плодовете варира спрямо сорта от светло зелен, жълтеникав до тъмно лилав.
Плодът на лозата е гроздето, което, освен, че обичаме да консумираме в прясно състояние, се използва и за производство на стафиди, вина, компоти, сокове и вино. Гроздето е наситено с антиоксиданти, особено в семената и кожицата си. Съдържа и голямо количество калий, полезен за сърдечното здраве, а също така и манган. Не бива да забравяме и витамините А, С, В6, В и фолиевата киселина.