Карфиол, броколи и алабаш

Карфиолът (Brassica oleracea, variety botrytis), познат още като цветно зеле, е култура от семейство Кръстоцветни, която се отглежда заради ядливите не напълно развити цветове на растението. Готовата продукция се използва както за прясна консумацията, така и за консервиране.

Карфиолът се отглежда като едногодишна култура, която обикновено достига до 50 см. височина и има широки закръглени листа. Листата на растението често се използват за покриване на формиращите се глави, тъй като това предпазва белият цвят на продукцията от слънчевите лъчи. По-голямата част от производството по света е на бял карфиол, но съществуват сортове, които образуват глави с лилав, жълт, оранжев, зелен и кафяв цвят.

В зависимост от сорта и климатичните условия, разсаждането на карфиола в България може да започне още през май, а прибирането на реколтата да продължи до късна есен. Изборът на хибриди, които имат висока устойчивост на климатичните колебания е от особено значение за качеството на продукцията. Карфиолът като цяло предпочита добре отцедливи плодородни почви с неутрално pH 6.0 – 7.0, но доброто напояване на бива да се подценява. Растенията имат нужда от повече влага в началния етап на вегетацията, тъй като недостатъчните количества вода могат да доведат до лошо формиране на главата и разделяне на розетките. Поради по-продължителния период на вегетация е добре да се провежда редовно наторяване в зависимост от нуждите на почвата.

Друг от зеленчуците представители на семейство Кръстоцветни е броколито (Brassica oleracea var. italica), което с годините става все по-популярен зеленчук на българската трапеза. Подобно на цветното зеле и броколито се отглежда заради ядливите си цветове. Растението има големи продълговати листа със синкаво-сив оттенък. Обикновено те са добре подредени около широко стебло с формата на пънче, което поддържа все още нецъфналите глави.

Броколито се отглежда като едногодишна култура, която може да се сади от ранна и средноранна пролет за основна продукция, но при подходящи условия, каквито имаме в България, може да се сади по средата на лятото (юли/август) за производството на есенна реколта. Добри предшественици са краставици, грах и зелен фасул, спанак, ранни картоф и други. Хубаво е да се избягва засаждане след други видове от семейство Кръстоцветни.

Растението предпочита богата глинеста почва с много органична материя и отлична отцедливост. pH на почвата трябва да бъде леко кисело до неутрално. Добрият баланс на влагата при насажденията от броколи е изключително важен за високото качество на реколтата. Почвата трябва да е добре напоена, но не и прекалено влажна, защото това води до загниване на растенията, особено в областта на стеблото.

Алабашът (Brassica oleracea var. Gongilodes), познат също като гулия, до скоро беше една от по-малко популярните култури в страната, но в последните години се наблюдава нарастване на търсенето му.

Алабашът е двугодишна култура, която се отглежда като едногодишна заради закръглената част от стеблото, която се използва за консумация. Главите се консумират в прясно състояние като съставка на различни салати. Изискванията за отглеждане на алабаш са много близки до тези на зелето и карфиола. Необходимо е растенията да се наблюдават за същите болести и неприятели.

Алабашът предпочита плодородни, добре отцедени и богати на органична маса почви, с лека до неутрална киселинност. Почвената влага е изключително важна за добрата консистенция на плода, тъй като засушаванията причиняват втвърдяване и загрубяване на месестата ядлива глава. Хладното време и умерено ниските температури, позволяват събирането на реколта с по-добри вкусови качества.