За да расте и да се развива, царевичното растение абсорбира около 13 хранителни вещества от почвата. Плодородието на почвата зависи от комбинацията на нейните физически характеристики (структура, текстура, плътност, съдържание на органични вещества) и нивото на хранителните вещества, които са достъпни за незабавна консумация от културата. За да се получи здрава реколта и да се генерира максимален добивен потенциал, тази комбинация трябва да бъде оптимална.
С изключение на въглерода (C), водорода (H) и кислорода (О), чиито източници са въздуха и водата, всички други хранителни вещества се извличат от почвата.
Макроелементите се абсорбират в съотношение 99%, първичните хранителни вещества азот (N), фосфор (P) и калий (K) се абсорбират на 83%, а вторичните калций (Ca), магнезий (Mg) и сяра (S) на 16%. Микроелементите желязо (Fe), манган (Mn), цинк (Zn), мед (Cu), бор (B), молибден (Mo) и хлор (Cl) се абсорбират в съотношение 1%.
Въпреки че изискванията за отглеждане на царевица са сравнително ниски през първите 6 седмици от растежа, основното торене трябва да се извърши преди или по време на сеитбата и трябва да бъдат взети под внимание не само нуждите на реколтираното растение, но и консумацията на предходната култура. На практика трябва да добавим в почвата хранителните вещества, консумирани от предишното растение и в същото време да осигурим всички необходими хранителни елементи за новата култура.
Царевичното растение ще реагира на торене само, ако нивото на хранителните вещества е под критичната точка.
Листата на царевицата трябва да бъдат зелени. Това е показател, че съдържат достатъчно хлорофил, за да могат да улавят слънчевата светлина и да генерират необходимата им за растеж и развитие захар. Всеки недостиг или излишък на хранителни вещества ще доведе до промени в цвета на листата, като по този начин ще намали производството на захар и косвено ще окаже влияние върху потенциала за добив.
В ранните вегетационни етапи могат да бъдат забелязани дефицити на някои хранителни вещества. Тук ще споменем само някои от тях.
Дефицит на фосфор. Фосфорът е жизненоважен през ранните етапи от развитието на корените, а в по-напредналите етапи е необходим за усвояването, дишането, цъфтежа и процесите на развитие на зърното. В случай на дефицит, листата на царевичното растение стават червеникаво-лилави, започвайки от върха и напредвайки към обвивката, покривайки целия листен апарат. Листата могат да изсъхнат и растежът ще се забави. При подобряване на условията за усвояване на фосфора, симптомите няма да засегнат новите листа.
Този дефицит е често срещано явление при лошо наторени почви, които не са били обработвани дълго време, а също и при почви, изложени на прекалено много влага и студ, където развитието на корените е бавно.
Псевдодефицит на фосфор. Той е по-често срещан от недостига на фосфор и се дължи на трудности при усвояването на елемента. Причинява се от няколко фактора, като например: уплътняване на почвата, ниски температури, големи разлики между дневната и нощната температура, текстурата и структурата на почвата.
Проявява се по подобен начин – с червеникаво-лилаво оцветяване, но в този случай симптомите са по-видими по ръба на листната повърхност, като първия заоблен лист не е засегнат.
Дефицит на калий. Kалият е от съществено значение за интензивния растеж на растенията, помага за подобряване на устойчивостта им към суша и играе важна роля в производството и транспортирането на захар, протеини и въглехидрати до кочана и развиващите се зърна.
В началните фази може да се забележи пожълтяване от външната част към централната жилка и успоредно на нея, след което увяхването започва от върха. Симптомите обикновено се появяват при зрели листа и ако дефицитът не е тежък, младите листа няма да бъдат засегнати.
Този дефицит може да бъде открит при уплътнени почви, в почви с ниски нива на калий, в деградирали почви.
Дефицит на сяра. Сярата обикновено се доставя в почвата от органични вещества и има много променливи нива.
Симптомите на дефицит се проявяват под формата на пожълтяване между листните жилки, по-видими в основата на листа. Тези симптоми са характерни за по-младите листа (последните поникнали). Растенията имат жълтеникав вид и остават малки.
Дефицитът на сяра се благоприятства от песъчливи, плитки почви, изложени на излугване, от почви с ниско съдържание на органични вещества.
Дефицит на цинк. Цинкът има важна роля в метаболизма на растенията, особено през първите три седмици от растежа.
В долната третина на младите листа, близо до централната жилка се забелязват обезцветени участъци под формата на ивици, повърхността на листото става полупрозрачна и увяхва, докато краищата на листата остават зелени. Отварящите се листа имат белезникав вид, докато тези в основата не са засегнати.
Дефицитите на цинк са по-редки, докато псевдодефицитите се наблюдават по-често, особено в уплътнени почви, почви с пясъчна или глинеста текстура, студени и влажни почви, почви с високо съдържание на фосфор и почви с високо рН.