От сеитбата до прибирането на реколтата царевицата е подложена на много стресови фактори, както биотични, така и абиотични. Ниските температури при поникването, големите температурни разлики между деня и нощта, увеличаващата се суша, плевелите, вредителите, високите температури по време на цъфтежа и наливане на зърното, болестите – всичко това влияе върху растежа и развитието на царевичното растение.
След сивия царевичен хоботник (Tanymecus dilaticollis), вторият вредител с най-голямо икономическо значение за царевицата е царевичния стъблопробивач (Ostrinia nubilalis).
Част от семейство Lepidoptera, това насекомо е широко разпространено в световен мащаб и може да има между едно и четири поколения годишно. В България обикновено се развиват две поколения годишно, като второто нанася по-големи щети. Зимува в ларвен стадий в растителните остатъци, останали след прибиране на реколтата.
В началото на пролетта в какавидата започва метаморфоза на ларвата, а самата пеперуда се появява в края на май, с кратък живот (4-18 дни). Лети нощем. Снася яйцата си по долната повърхност на царевичните листа, на групи от 15-20 до 70. Те са прозрачни и залепени заедно, като се наслагват (приличат на покривни керемиди).
Ларвите, които излизат от яйцата, проникват в пазвите на листата и се хранят с вътрешността им и с мъжките съцветия на растението. Малки дупки и екскременти могат да бъдат забелязани в зоните на проникване по листата.
На по-късен етап ларвите на царевичния стъблопробивач проникват в стъблото започват да се хранят със сърцевината му, което причинява пречуване на растението. Хранят се и с дръжката на кочана или с метлицата, причинявайки падане на кочаните или благоприятствайки проникването на патогени.
Развитието и размножаването на този вредител се влияе от климатичните фактори. Сушата, високите температури, обилните дъждове и ветровете оказват негативно влияние върху излюпването на яйцата. Високата влажност по време на появата на молците удължава живота им.
Друг важен вредител по царевичните култури е западния царевичен коренов червей (Diabrotica virgifera).
Разпространението му в България започва от северните и северозападни региони, а днес вече може да се срещне в цялата страна. Най-много щети причиняват ларвите, но възрастните индивиди също вредят.
Възрастните бръмбари имат удължено тяло, като женските са жълто-зеленикави на цвят с надлъжни ивици, а мъжките са с окраска от черни сливащи се ивици. Женските снасят яйца на дълбочина 10-30 см в почвата, които остават да зимуват там.
Порасналите индивиди в началото гризат листата на царевичното растение. В резултат на нападението им по тях могат да се набюдават по-широки и издължени ивици. С началото на цъфтежа, те започват да консумират цветен прашец, а след това и новопоявилата се свила. След този период започват да се хранят със зърната, развиващи се на върха на кочана.
Щетите, причинени от възрастните насекоми, са вторични и могат да повлияят негативно на опрашването, ако растенията бъдат нападнати преди цъфтежа. Атакувайки растението те го правят уязвимо и предразположено за проникване на патогени в него.
Значително по-големи щети нанася заразяването с ларви, тъй като те се насочват към развиващите се корени. Нападението на ларвите води до преждевременно падане на растенията, които придобиват вид на „гъша шия“.