Във връзка със забраната на неоникотиноидите и факта, че борбата с вредителите по царевицата чрез инсектициди е трудна, проблемите свързани с тях постепенно ще нарастват и земеделските производители ще бъдат принудени да прибягват до разнообразни мерки за намаляване на популациите (избягване на монокултурно отглеждане, унищожаване на плевели, третиране с инсектициди при дребнозърнестите култури и др.).
Тук ще говорим за едни от най-опустошителните вредители по царевичните посеви, а телените червеи (Agriotes spp), западния царевичен коренов червей (Diabrotica virgifera) и царевичния стъблопробивач (Ostrinia nubilalis).
Телените червеи (Agriotes spp)
Телените червеи (Agriotes spp) предпочитат влажни и богати на органични вещества почви. Студеният и влажен климат, в комбинация с по-голяма дълбочина на засяване, са част от факторите, които забавят появата и развитието на растенията, като по този начин благоприятстват атаките на вредители.
Възрастните червеи се появяват от април до май, но те не представляват проблем, тъй като основните щети се причиняват от ларвите. Цветът им е сламеножълт, те имат хитинизирана обвивка (кутикула) и три чифта крака. Продължителността на живота им е до 4-5 години, като най-големи щети причиняват ларвите в късната си фаза.
Нападението на този вид насекоми се случва на огнища, като горните два листа на растението остават зелени, а централния лист изсъхва. В случай на умерена плътност, по някои растения се появяват повърхностни щети и може да се забележи побеляване по повърхността на листото.
Превантивни решения: третиране на семената, прилагане на гранулирани инсектициди по време на сеитбата, избягване на монокултурно отглеждане.
Друг важен вредител по царевичните култури е западния царевичен коренов червей (Diabrotica virgifera).
Разпространението му в България започва от северните и северозападни региони, а днес вече може да се срещне в цялата страна. Най-много щети причиняват ларвите, но възрастните индивиди също вредят.
Възрастните бръмбари имат удължено тяло, като женските са жълто-зеленикави на цвят с надлъжни ивици, а мъжките са с окраска от черни сливащи се ивици. Женските снасят яйца на дълбочина 10-30 см в почвата, които остават да зимуват там.
Порасналите индивиди в началото гризат листата на царевичното растение. В резултат на нападението им по тях могат да се набюдават по-широки и издължени ивици. С началото на цъфтежа, те започват да консумират цветен прашец, а след това и новопоявилата се свила. След този период започват да се хранят със зърната, развиващи се на върха на кочана.
Щетите, причинени от възрастните насекоми, са вторични и могат да повлияят негативно на опрашването, ако растенията бъдат нападнати преди цъфтежа. Атакувайки растението те го правят уязвимо и предразположено за проникване на патогени в него.
Значително по-големи щети нанася заразяването с ларви, тъй като те се насочват към развиващите се корени. Нападението на ларвите води до преждевременно падане на растенията, които придобиват вид на „гъша шия“.
С голямо икономическо значение за царевицата е царевичния стъблопробивач (Ostrinia nubilalis).
Част от семейство Lepidoptera, това насекомо е широко разпространено в световен мащаб и може да има между едно и четири поколения годишно. В България обикновено се развиват две поколения годишно, като второто нанася по-големи щети. Зимува в ларвен стадий в растителните остатъци, останали след прибиране на реколтата.
В началото на пролетта в какавидата започва метаморфоза на ларвата, а самата пеперуда се появява в края на май, с кратък живот (4-18 дни). Лети нощем. Снася яйцата си по долната повърхност на царевичните листа, на групи от 15-20 до 70. Те са прозрачни и залепени заедно, като се наслагват (приличат на покривни керемиди).
Ларвите, които излизат от яйцата, проникват в пазвите на листата и се хранят с вътрешността им и с мъжките съцветия на растението. Малки дупки и екскременти могат да бъдат забелязани в зоните на проникване по листата.
На по-късен етап ларвите на царевичния стъблопробивач проникват в стъблото започват да се хранят със сърцевината му, което причинява пречуване на растението. Хранят се и с дръжката на кочана или с метлицата, причинявайки падане на кочаните или благоприятствайки проникването на патогени.
Развитието и размножаването на този вредител се влияе от климатичните фактори. Сушата, високите температури, обилните дъждове и ветровете оказват негативно влияние върху излюпването на яйцата. Високата влажност по време на появата на молците удължава живота им.