Вредители по царевичните посеви
Във връзка със забраната на неоникотиноидите и факта, че борбата с вредителите по царевицата чрез инсектициди е трудна, проблемите свързани с тях постепенно ще нарастват и земеделските производители ще бъдат принудени да прибягват до разнообразни мерки за намаляване на популациите (избягване на монокултурно отглеждане, унищожаване на плевели, третиране с инсектициди при дребнозърнестите култури и др.).
Тук ще говорим за два от най- опустошителните вредители по царевичните посеви, а именно Tanymecus dilaticollis (Сив царевичен хоботник) и Agriotes spp (телен червей).
Телените червеи (Agriotes spp)
Телените червеи (Agriotes spp) предпочитат влажни и богати на органични вещества почви. Студеният и влажен климат, в комбинация с по-голяма дълбочина на засяване, са част от факторите, които забавят появата и развитието на растенията, като по този начин благоприятстват атаките на вредители.
Възрастните червеи се появяват от април до май, но те не представляват проблем, тъй като основните щети се причиняват от ларвите. Цветът им е сламеножълт, те имат хитинизирана обвивка (кутикула) и три чифта крака. Продължителността на живота им е до 4-5 години, като най-големи щети причиняват ларвите в късната си фаза.
Нападението на този вид насекоми се случва на огнища, като горните два листа на растението остават зелени, а централния лист изсъхва. В случай на умерена плътност, по някои растения се появяват повърхностни щети и може да се забележи побеляване по повърхността на листото.
Превантивни решения: третиране на семената, прилагане на гранулирани инсектициди по време на сеитбата, избягване на монокултурно отглеждане.
Сив царевичен хоботник (Tanymecus dilaticollis)
При този вид вредител най-големи щети причиняват възрастните индивиди. Като вредител полифаг, сивият царевичен хобтник зимува в почвата, а през пролетта излиза и се храни със свободно растящи плевели, предпочитайки паламидата. Може да се храни и с различни културни растения“.
В ранните етапи на културата възрастните насекоми прегризват растенията в основата, а при масирано нападение се налага презасяване на културата. Когато заразяването настъпи в по-напреднали етапи от развитието на културата (над 2-3-ти лист), те атакуват само листата, по които се появяват периферни нагризвания.
За съжаление, това е вредител, който е трудно да бъде контролиран, като най-ефективното решение е третирането на семената. Други мерки за контрол включват: прилагане на инсектициди, избягване на монокултурно отглеждане, добър сеитбооборот, унищожаване на плевелите.