Търсене

Colletotrichum lаgеnаrium    Антракноза е често срещано заболяване при редица култури, включително и при дините. Антракноза при дините  се разпространява най-вече във влажни години или при наличие на обилна роса. Симптомите са силно видими главно по листата. По повърхността им се появяват светлокафяви или жълти кръгли петна, които впоследствие могат да се слеят. Засегнатите листа на динята потъмняват, стават крехки и чупливи. По плодовете, стъблата и листните дръжки са появяват също кафяви петна или черни вдлъбнати язви. При влажно време те се покриват с розови или червеножълти налепи, които са разположени в концентрични кръгове. В случай на антракноза при дините често има поражения и по кореновата шийка, вследствие на което растенията изсъхват. В периода на вегетация на спорите разпространението на болестта става чрез вятър, дъжд или насекоми.

Alternaria brassicae, A. brassicicola, A. raphani  Чернилка по зелето е болест с тежки крайни последици. Патогенът напада младите, старите листа и главата на растението. На заразения разсад се появяват некротични черни ивици и петна върху котиледоните, които впоследствие изсъхват. При развитите зелки върху покривните листа на главата се образуват тъмни петна, а върху тях се появява фин, нежен налеп от спороношението на гъбата. Много често петната имат жълт ореол. Централната част на петната става жълто-кафява, като впоследствие може да прегори и да оптадне от листа, а от там и листата започват да изглеждат като надупчени. Често чернилката напада главата на зелето, при което върху връхните листа се появява черен налеп. По-рядко патогенът навлиза във вътрешността на главата и върху засегнатите листа се получават малки черни петна. В резултат от инфектирането с чернилка по зелките захарите в листата намаляват, което води до влошаване на вкуса и външния вид на продукцията, а освен това и повишава…

Plasmodiophora brassicae  Гуша при зелето е много опасно заболяване. Най-типичното за болестта е, че може да се появи при всяка фаза от растежа на растението. Патогенът предизвиква образуването на подутини (гали) върху корените. В началото галите не се различават по цвят от здравия корен, но след известно време корените загиват и се разлагат. Растежът и развитието на възрастните растения са силно подтискани при боледуване от гуша при зелето. Листата остават малки и пожълтяват. Главата остава недоразвита. При ранно нападение от патогена зелето може да не завие изобщо главa, тъй като корените не осигуряват на надземните части вода и хранителни вещества. В крайна сметка производителят може да остане разочарован със значително занижено количество крайна продукция.

Peronospora parasitica   Мана по зелето причинява сериозни вреди върху културата главно в регионите с по-студен климат. Това обаче съвсем не означава, че у нас, където се радваме на значително по-високи температури, болестта не представлява риск за зелевите култури. Напротив – тя напада зелето още от разсада. Най-ранните признаци се появяват първо по котиледоните и върху първата същинска двойка листа във вид на жълтеникави размити петна от горната страна и сиво-бял налеп от долната страна на листа. Постепенно листата пожълтяват и загиват. Причинителят на мана по зелето може да бъде открит в семената или заразените растителни остатъци в разсадното отделение. Оптималната температура за развитието на патогена е 20–22°С. След разсаждането на постоянно място развитието на патогена се преустановява въпреки наличността на гъбата в растението. При настъпване на влажно време патогенът се развива отново, като най-често това се изразява в пожълтяване на долните листа с фин налеп на гъбата от долната…

Botrytis cinerea Сиво гниене при зелето може значително да намали като количество и качество крайната ви продукция. Обикновено, заразата се появява в края на вегетацията, особено при наличие на дъжд. Патогенът навлиза през механични повреди или замръзнали части на листата. При заразяване със заболяването, засегнатите растения първоначално се покриват с кафяв прахообразен налеп от спори, които се разпространяват върху здравите растения. При силно развитие на болестта листата загниват и по-късно загиват. Върху инфектираните тъкани се образуват черни склероции. Загубите в следствие на сиво гниене при зелето продължават и по време на съхранение на продукцията. Сивото гниене спомага за развитието на друго заболяване, а именно на мокро (бактериално) гниене по зелето. При съхранение болестта се подпомага от високи нива на влажност и температура в складовите помещения.

Erwinia carotovora Мокро бактерийно гниене е често срещано заболяване при повечето зелеви култури. Симптомите се появяват през втората половина на вегетацията. В зависимост от развитието си болестта може да се раздели на два типа. Първият тип се характеризира с мокро гниене по краищата на листата, отделяне на неприятна миризма и изсъхване на листата. Постепенно гниенето се разпространява върху цялата зелка, вследствие на което растението загива. Вторият тип на болестта се характеризира с това, че инфекцията започва от вътрешността на главата, където прониква от почвата или през повреди от насекоми. Кочанът омеква и покафенява. Мокрото бактерийно гниене продължава и при съхранение на заразените зелки. При силно нападение на патогена цялата зелка загнива и кочанът лесно се отделя от листата. При слабо нападение на патогена гниенето се забелязва едва след разрязването на зелката.

Xanthomonas campestris pv. Campestris  Бактериозата, позната още като черно гниене, е сред най-сериозните заболявания, регистрирани при отглеждането на зелеви култури. Първите симптоми на болестта се проявяват още на котилидоните под формата на изсветляване на техните краища. При бактериоза на зелето почти винаги се наблюдава изоставане в развитието, като растението се изкривява, а често и загива. Върху възрастните зелки симптомите се проявяват и като жълтеникави участъци под формата на буквата „V”, отново в краищата. Нервите на жълтите участъци са черни, откъдето идва и по-често използваното в практика име на болестта „черно гниене“. При бактериоза на зелето след направен напречен разрез на листните дръжки се наблюдава покафеняване или почерняване на проводящите съдове. Бактериозата може да продължи своето развитие дори при съхранение на зелето. В този етап на развитие болестта е способна напълно да наруши търговския вид на културата. Много често след бактериоза на зелето настъпва риск и от мокро…

Pythium debaryanum, Rhizoctonia solani Сечене при зелето е сериозно и често срещано заболяване. Симптомите се проявяват през разсадния стадий под формата на потъмняване на стъблото в близост до корена. Причината за заразяване със сечене при младото зеле са гъбите от род Pythium. Те инфектират растенията от поникване на семената до фаза 2-3 същински лист. При това гъбично заболяване стъблото в близост до корена потъмнява, става воднисто и загнива. Растенията полягат и загиват. Възрастното зеле се инфектира от гъбата Rhizoctonia solani. В този случай инфектираната част потъмнява и засъхва. Такива растения не загиват, но се развиват слабо и след разсаждане на постоянно място могат да преживеят дълго.

Sclerotinia sclerotiorum Бяло гниене е типична болест за всички зелеви култури. При главостетото зеле заболяването е най-често срещано. При наличие на бяло гниене по зелето симптомите се проявяват преди реколтирание под формата на загниване на външните листа. От горната страна листата на главата се оформя бял кадифен мицел. Гъбата оформя множество черни склероции с размер 0,1- 3 см, които могат да се видят на повърхността на главата. След боледуване от бяло гниене, по време на съхранение зелката бързо загнива, а едновременно с това заразява и другите около нея. Особено яростно от бяло гниене биват нападани презрелите (физиологично), замръзналите или наранените зелки. В тези случаи те стават изцяло негодни за продажба и консумация.

  БАКТЕРИОЗА (ЧЕРНО ГНИЕНЕ)БЯЛО ГНИЕНЕГУШАМАНАМОКРО (БАКТЕРИЙНО) ГНИЕНЕСЕЧЕНЕСИВО ГНИЕНЕЧЕРНИЛКА ПО ЗЕЛЕВИТЕ

Peronospora parasitica   Мана е добре познато заболяване на зеленчукопроизводителите. То не подминава и карфиола. Патогенът може да се появи още при разсада, а също така и на полето. Основният характерен признак за наличието на мана при карфиол в начален стадий е белият прахообразен налеп във вид на отделни или слети петна от долната страна на листа (по котиледоните). На същинските листа се наблюдават бледожълти неправилни петна, които често са със светъл ореол и бял налеп по долната страна. Болните листа пожълтяват и при висока степен на инфекцията могат да загинат. При ранна поява на мана при карфиол, налепът покрива котиледоните отгоре и отдолу и растенията обикновено загиват. При разсаждане на заразен разсад през лятото болестта временно преустановява развитието си, но при влажна есен е възможно вторичното й активиране.

Phoma lingam  Сухо стъблено гниене е типично и едно от най-опасните заболявания при зелевите култури. То е типично с това, че уврежда всички части на растението. Тази особеност е налична и при протичането на сухо стъблено гниене при карфиол. Болестта може да се появи през цялата вегетация на културата. Поражението на разсада е по долната част на стъблата, но се различава доста от сеченето по разсада. Кората на стъблото избледнява и се оцветява в сиво. При засушаване се образуват пикнидии, които се различават много добре под формата на черни точки. Стъблата изсъхват и растението загива. При разсаждане на болни растения на полето, сухото стъблено гниене по карфиола продължава своето развитие. Такива растения изостават в развитието си, на външен вид са хлоротични, долните им листа са оцветени в червено-виолетово до синкаво. В основата на стъблото се развива сухо гниене. Голяма част от карфиола загива. Във влажно време образуваните върху тях пикнидии заразяват съседните растения. Високата влажност (60…