Търсене

Botrytis cinerea Сиво гниене при зелето може значително да намали като количество и качество крайната ви продукция. Обикновено, заразата се появява в края на вегетацията, особено при наличие на дъжд. Патогенът навлиза през механични повреди или замръзнали части на листата. При заразяване със заболяването, засегнатите растения първоначално се покриват с кафяв прахообразен налеп от спори, които се разпространяват върху здравите растения. При силно развитие на болестта листата загниват и по-късно загиват. Върху инфектираните тъкани се образуват черни склероции. Загубите в следствие на сиво гниене при зелето продължават и по време на съхранение на продукцията. Сивото гниене спомага за развитието на друго заболяване, а именно на мокро (бактериално) гниене по зелето. При съхранение болестта се подпомага от високи нива на влажност и температура в складовите помещения.

Erwinia carotovora Мокро бактерийно гниене е често срещано заболяване при повечето зелеви култури. Симптомите се появяват през втората половина на вегетацията. В зависимост от развитието си болестта може да се раздели на два типа. Първият тип се характеризира с мокро гниене по краищата на листата, отделяне на неприятна миризма и изсъхване на листата. Постепенно гниенето се разпространява върху цялата зелка, вследствие на което растението загива. Вторият тип на болестта се характеризира с това, че инфекцията започва от вътрешността на главата, където прониква от почвата или през повреди от насекоми. Кочанът омеква и покафенява. Мокрото бактерийно гниене продължава и при съхранение на заразените зелки. При силно нападение на патогена цялата зелка загнива и кочанът лесно се отделя от листата. При слабо нападение на патогена гниенето се забелязва едва след разрязването на зелката.

Xanthomonas campestris pv. Campestris  Бактериозата, позната още като черно гниене, е сред най-сериозните заболявания, регистрирани при отглеждането на зелеви култури. Първите симптоми на болестта се проявяват още на котилидоните под формата на изсветляване на техните краища. При бактериоза на зелето почти винаги се наблюдава изоставане в развитието, като растението се изкривява, а често и загива. Върху възрастните зелки симптомите се проявяват и като жълтеникави участъци под формата на буквата „V”, отново в краищата. Нервите на жълтите участъци са черни, откъдето идва и по-често използваното в практика име на болестта „черно гниене“. При бактериоза на зелето след направен напречен разрез на листните дръжки се наблюдава покафеняване или почерняване на проводящите съдове. Бактериозата може да продължи своето развитие дори при съхранение на зелето. В този етап на развитие болестта е способна напълно да наруши търговския вид на културата. Много често след бактериоза на зелето настъпва риск и от мокро…

Pythium debaryanum, Rhizoctonia solani Сечене при зелето е сериозно и често срещано заболяване. Симптомите се проявяват през разсадния стадий под формата на потъмняване на стъблото в близост до корена. Причината за заразяване със сечене при младото зеле са гъбите от род Pythium. Те инфектират растенията от поникване на семената до фаза 2-3 същински лист. При това гъбично заболяване стъблото в близост до корена потъмнява, става воднисто и загнива. Растенията полягат и загиват. Възрастното зеле се инфектира от гъбата Rhizoctonia solani. В този случай инфектираната част потъмнява и засъхва. Такива растения не загиват, но се развиват слабо и след разсаждане на постоянно място могат да преживеят дълго.

Sclerotinia sclerotiorum Бяло гниене е типична болест за всички зелеви култури. При главостетото зеле заболяването е най-често срещано. При наличие на бяло гниене по зелето симптомите се проявяват преди реколтирание под формата на загниване на външните листа. От горната страна листата на главата се оформя бял кадифен мицел. Гъбата оформя множество черни склероции с размер 0,1- 3 см, които могат да се видят на повърхността на главата. След боледуване от бяло гниене, по време на съхранение зелката бързо загнива, а едновременно с това заразява и другите около нея. Особено яростно от бяло гниене биват нападани презрелите (физиологично), замръзналите или наранените зелки. В тези случаи те стават изцяло негодни за продажба и консумация.

  БАКТЕРИОЗА (ЧЕРНО ГНИЕНЕ)БЯЛО ГНИЕНЕГУШАМАНАМОКРО (БАКТЕРИЙНО) ГНИЕНЕСЕЧЕНЕСИВО ГНИЕНЕЧЕРНИЛКА ПО ЗЕЛЕВИТЕ

Peronospora parasitica   Мана е добре познато заболяване на зеленчукопроизводителите. То не подминава и карфиола. Патогенът може да се появи още при разсада, а също така и на полето. Основният характерен признак за наличието на мана при карфиол в начален стадий е белият прахообразен налеп във вид на отделни или слети петна от долната страна на листа (по котиледоните). На същинските листа се наблюдават бледожълти неправилни петна, които често са със светъл ореол и бял налеп по долната страна. Болните листа пожълтяват и при висока степен на инфекцията могат да загинат. При ранна поява на мана при карфиол, налепът покрива котиледоните отгоре и отдолу и растенията обикновено загиват. При разсаждане на заразен разсад през лятото болестта временно преустановява развитието си, но при влажна есен е възможно вторичното й активиране.

Phoma lingam  Сухо стъблено гниене е типично и едно от най-опасните заболявания при зелевите култури. То е типично с това, че уврежда всички части на растението. Тази особеност е налична и при протичането на сухо стъблено гниене при карфиол. Болестта може да се появи през цялата вегетация на културата. Поражението на разсада е по долната част на стъблата, но се различава доста от сеченето по разсада. Кората на стъблото избледнява и се оцветява в сиво. При засушаване се образуват пикнидии, които се различават много добре под формата на черни точки. Стъблата изсъхват и растението загива. При разсаждане на болни растения на полето, сухото стъблено гниене по карфиола продължава своето развитие. Такива растения изостават в развитието си, на външен вид са хлоротични, долните им листа са оцветени в червено-виолетово до синкаво. В основата на стъблото се развива сухо гниене. Голяма част от карфиола загива. Във влажно време образуваните върху тях пикнидии заразяват съседните растения. Високата влажност (60…

Fusarium oxysporum f.sp. conglutinans  Фузариум е доста често срещано и типично заболяване при карфиола. Причинител на болестта са гъбите от едноименния род Фузариум. Начинът, по който увреждат карфиола тези гъби, е като запушват проводящите съдове, а това неименуемо води до загиването при младите и затруднено развитие при възрастните растения. Листата пожълтяват и губят тургура си, а някои от тях и опадат. При напречен разрез се наблюдава кафяво потъмняване на проводящата тъкан. Във влажни условия гъбата Фузариум при карфиола образува мицел от микро и макроконидии, с помощта на които се разпространява. Вредителят може да образува безцветни хламидоспори, които имат способността да живеят няколко години в почвата.

Cauliflower mosaic caulivirus  Мозайка е име на често срещано заболяване, в това число и при карфиола. Симптоматиката на болестта включва хлоротично пожълтяване на нервите на младите листа и появата на зелени участъци между тях. В напреднала фаза на мозайка при карфиол настъпва деформация на листата. Симптомите обаче могат да варират, но почти винаги при повишаване на температурата над 22°С, те стават незабележими. Патогенът на болестта се разпространява чрез листните въшки. Ако мозайка нападне карфиола в ранна възраст, то е много вероятно растението изобщо да не формира глава. По този начин може да се изгуби значително количество от крайната очаквана продукция.

Alternaria brassicae / A. brassicicola Синдромът на черните петна при карфиола е състояние, което не бива да се подценява. Заболяването протича, като първоначално върху старите листа се появяват малки жълтеникави петна, а в последствие тези петна се разширяват и придобиват жълто-кафяви нюанси. Черните петна обикновено са с концентрични светли и тъмни зони. Конкретно черни петна при карфиола и броколите са с хлътнала структура и могат да се появят дори върху отделни цветчета от главата. Патогенът се разпространява чрез вятър, дъждовни капки и инвентар. Оптималните условия за развитие на черни петна при карфиол са продължителни периоди с висока влажност и температура 15-25°C.

Pectobacterium carotovorum   Меко гниене е заболяване, характерно за редица култури, в това число и карфиола. Причинител на болестта е бактерията Pectobacterium carotovorum. Мекото гниене поразява слабите растения. Обикновено болестта напада съцветията и се проявява именно така – като меко гниене в съчетание с неприятна миризма. Понякога растенията могат да се заразят чрез кореновата система, обикновено при повреди от вредители или в следствие на кореново гниене. В тези случаи болестта започва развитието си от кочана. Той се размеква, получава кремаво оцветяване в началото, а в последствие посивява. Оптимални условия за мана при карфиол са температура над 25°С и преовлажняване. Заболяването може да се предава при контакт между кочаните по време на съхранение.