Търсене

Colletotrichum phomoides Антракноза е често срещано заболяване при редица култури, включително и при доматите. Първите видими симптоми при антракноза се забелязват по узрелите и зазряващи плодове, във формата на кръгли, воднисти, хлътнали петна с диаметър около 1 см. Впоследствие петната се разширяват и се образуват концентрични кръгове от асервулите на патогена. Напетнените плодове могат да загинат напълно от вторични гъбни зарази, проникнали през петната. Спорите на патогена се разпростарняват главно чрез капките дъжд от почва със заразени растителни остатъци. При антракноза пораженията по листата са незабелижими.

Xanthomonas campestris pv. vesicatoriao Бактериен пригор представлява често срещано заболяване при доматите. Тази бактериална инфекция се изразява главно в образуването на дребни, кръгли, кафяви петна по листата. Петната са с диаметър под 3 мм и с неправилна периферия. Те изглеждат воднисти при наличие на по-висока влажност. Първите симптоми на бактериен пригор при доматите се появява още при зелените плодове, под формата на малки подутини. Впоследствие тези подутини се разрастват, хлътват и стават кафяви, а повърхността на плода бива проядена и придобива „крастав“ вид. Болестта бактериен пригор при доматите е упорита, като се запазва дълго време върху болни растения, както и върху растителните остатъци и семената. Бактериен пригор може да се разпространява чрез семена, водни капки, манипулации, работници и инвентар. Това е типично полициклично заболяване с оптимални условия за развитие при температура между 24-30°С и при продължителни периоди с валежи.

Pseudomonas syringae pv. tomatos С термина бактерийно струпясване при доматите се обозначава една от многото бактериози, типични за културата. Всички те водят до сходни симптоми, а именно образуването на петна по различни или всички части на растението. Конкретно в случай на бактерийно струпясване при доматите се появяват тъмнокафяви до черни кръгли петна върху листата. Петната са с характерен жълтеникав ореол, а с напредване на вегетацията се уголемяват и претърпяват сливане. При това бактериозно заболяване могат да се наблюдават симптоми и по листните дръжки. Най-често става дума за овални до леко продълговати петна. Тъмни петна с наситен зелен ореол около тях, но с малки размери, се образуват и по плодовете (близо по 1 мм в диаметър). Оптималните условия за развитие на болестта бактерийно струпясване при доматите включват висока влажност, чести продължителни валежи и температура между 18 и 24°С.

Septoria lycopersici Петносването или септориозата е често срещано заболяване при доматите. В практиката и теорията често то е познато и с друго име, насочващо към основния си симптом, а именно наличие на бели листна петна. От друга страна, в най-тежката си форма болестта може да се разрасне и да засегне други части на растението. Основно обаче тя се характеризира с образуването на бели листни петна по доматите.  Първоначално те с дребни като размер и сравнително воднисти. В последствие белите листна петна на доматите придобиват кръгла форма и размер от около 2-3 мм в диаметър. Постепенно във вътрешността (център) на всяко петно се образува и тъмен ореол. Светлият център е най-отличителният симптом на болестта бели листни петна по доматите.

Leveillula taurica   Брашнеста мана е едно от най-често срещаните заболявания по зеленчуковите култури. То се причинява се от гъбата Leveillula taurica. Брашнеста мана при доматите се среща сравнително по-рядко, като най-широко разпространение намира в оранжериите при висока влажност и в условията на не достатъчно добро проветрение. Болестта е характерна със своите белезникаво-жълтеникави петна по горната повърхност на листата и със светлия си налеп от конидионосците на гъбата върху долната страна на листата. В оранжерийни условия този налеп обаче е по-слабо изразен. Оптимални условия за развитие на гъбатам причиняваща брашнеста мана при доматите включват температура около 16-18°С, влажност над 90-92% и мрачно време.

 Върхово гниене е често срещано неинфекциозно заболяване със сериозни симптоми и последствия, ако не бъде контролирано и третирано навреме. Първият признак на болестта е появата на хлътнало, кафеникаво-черно петно с размер 1-2 см в долния край на плода. Петната се разрастват и придобиват значително по-големи размер. В началната фаза на болестта гниенето е сухо, но впоследствие се развива вторично заразяване от гъби, причиняващи мокро гниене. Върхово гниене при доматите най-често се появява в случай на интензивен растеж на плодовете, както и при много сухо и горещо време. Основна причина за развитието на болестта е липсата на калций. Най-податливи на връхно гниене при доматите са първите зреещи плодове.

Tomato Yellow Leaf Curl Virus   Почти всеки производител на домати рано или късно се сблъсква със заболяването жълто листно завиване. Това е неинфекциозно болестно състояние, което може да се появи в следствие на използвана некачествена агротехника или на неблагоприятни климатични условия. Жълтото листно виене при доматите предизвиква сериозна деформация на листата, а поради което в последствие те изцяло спират своето развитие. При тази болест страничните листни разклонения започват да растат нагоре. Със задълбочаване на жълтото листно завиване листата стават все по-малки, а листната петура се извива нагоре и пожълтява в пространството между жилките. В крайна сметка цветовете изсъхват, плодовете стават по-малко на брой. В резултат на неконтролирано и неовладяно навреме жълто листно виене при доматите средният добив от реколтата става изключително нисък.

Phytophthora infestans     Макар името да подвежда, картофена мана се среща изключително често при доматите. Това заболяване се причинява от спороношението на гъба Phytophthora infestans. Болестта атакува увредените тъкани на растението и се развива най-благоприятно във влажни условия. Картофената мана при доматите първоначално се изразява в появата на белезникав налеп в долната част на листата.  След това по стъблата и дръжките се образуват тъмни петна с неправилна форма. Това са воднисти, с кафеникав цвят петна, които освен по листата, стъблата и дръжките, в последствие преминават и към плодовете. Симптомите на картофена мана при доматите наподобяват повредите от фитофторното гниене. Разликата е в периода на появата им. Картофената мана при доматите е характерна за края на лятото и началото на есента.

 Синдромът котешко лице при доматите е заболяване, което е типично предимно с деформиращия си ефект и бързината на развитие. При тази болест деформацията настъпва директно върху плодовете. По-конкретно, синдромът котешко лице причинява издутини, пукнатини и некротична тъкан под формата на ленти или кръгове на върха на все още неузрелия домат. Заболяването се причинява от ниски температури, в периода на опрашването. Взети заедно тези два фактора водят до унищожаване на някои клетки в културата, а от там и в деформацията на самите домати. Котешко лице се проявява основно върху първите оформени плодовe на растението. Най-често заболяването се наблюдава се при едроплодните домати.

 Кухите плодове при доматите са изключително неприятен синдром, който буквално може да сведе производственият резултат от разсада до нула. В случая става въпрос за деформация, която както става ясно и от името на заболяването, води до наличие на празнини (кухини) между семенните камери и външната стена. Плодовете не са сочни и съдържат много малко семена. Доматите са леки и при поставяне във вода плуват на повърхността. Добрата новина е, че и развитието на кухи плодове може да се установи бързо и лесно. На първо място, доматите са със странна и нетипична форма, кожата им е значително по-твърда, а повърхността е оребрена и с недостатъчно ярък цвят. Основните причини за получаването на кухи плодове при доматите са лошото опрашване и неправилния хранителен режим. Синдромът се свързва и с разминаването на необходимите нива в азота – твърде висок – и на калия- твърде нисък при подхранването на почвата. Други причини за образуването на кухи плодове при доматите са слабата осветеност (облачно време), големите…

Азот Азотът е необходим за цялостното нарастване и развитие на едно растение, тъй като той участва в производството на нуклеинови киселини и протеини, които спомагат за възпроизвеждането и деленето на клетките. Също така азотът представлява и голяма част от хлорофила в растенията. Когато азотът е недостатъчен, в растението се наблюдава пожълтяване на старите листа и издребняване на младите, страничните разклонения се редуцират, растенията изглеждат закърнели и бързо преминават своя вегетационен цикъл. При наличие на прекомерно количество азот в растението листата са тъмно зелени, завиват се надолу и стават твърди при докосване. Растенията са предразположени към стрес от засушаване и не залагат плодове. Слабо развитие на вторичните разклонения. При дефицит на азот в растенията може да се използват листни торове, а в по-дългосрочен аспект се препоръчва да се увеличи органичната материя в почвата и почвено торене с азотосъдържащи торове веднъж през пролетта и няколко пъти през вегетацията на културата…

Phytophthora capsici   Мана по пипера се разпространява много бързо при топло и влажно време. Болестта атакува корените, стъблата, листата и плодовете. Първите симптоми на мана по пипера се появяват там, където почвата задържа вода. Заболяването предизвиква сечене на растенията преди и след поникване. В по-късни етапи може да причини гниене на корените и кореновата шийка, което води до увяхване и смърт на цялото растение. Върху стъблата и листата първоначалните симптоми представляват тъмнозелени воднисти петна. В последствие изсъхват и придобиват виолетово-кафяв цвят. Върху плодовете се появяват воднисти петна, които се „набръчкват“ и потъмняват. При влажно време петната и вътрешността на плодовете могат да се покрият с бял налеп. При разрез в основана на стъблото по пипера, инфектиран с мана, може да се види кафяво оцветяване на проводящата тъкан.