1079 открити резултати
Монтоп F1
Подходящ за ранно производство, със силно растение, листа тип „карфиол“ и плътно и устойчиво стабло. Главите са тежки, куполообразни и изравнени с тъмно зелен до синьо-зелен цвят през лятото.
Монако F1
Подходящ за отглеждане през късна пролет и есен. Разстението е силно, добре изравнено и устойчиво на ниски температури. Главите са солидни, с фини зърна и много високо качество. Цветът е тъмно зелен, с балансирана текстура.
Хибриди броколи
Скинадо: семена грах
Средно ранен сорт за индустриално производство. Растението е мощно, тъмно зелено, с височина 75 см. Топлинни единици (база 4.5° C): 810. Много добри вкусови качества и отличен зелен цвят на зърната, с разпределение: XS = 15, S= 10, M = 15, L = 45, XL = 15. *XS = 7.5 - 8.25; S = 8.25 - 8.75; M = 8.75 - 9.25; L = 9.25-10; XL = >10Устойчивости:HRFop: 1Fusarium oxysporum f.sp.pisiФузариум
Брашнеста мана при дините
Erysiphe cichoracearum Брашнеста мана при дините е заболяване със сериозни последици особено ако не се вземат мерки срещу нея в максимално кратък срок. Първите признаци на заболяването се появяват под формата на бледожълти петна по стъблата, листните дръжки и листата. Постепенно петната се увеличават и се покриват от бял налеп (спороношението на гъбата). Нападнатите листа постепенно пожълтяват, след това покафеняват и накрая придобиват вид на „пергаментова хартия“. При брашнеста мана при дините поражения се наблюдават и по плодовете, но това е значително по-рядък симптом. Болестта се получава в следствие нма контакт с гъбични образувания, които обикновено зимуват върху плевелите около посевите. Спорите на гъбата се разпространяват от вятъра на големи разстояния, затова и лесно достигат до културите. За развитие на брашнеста мана при дините не е необходимо дори листата да са влажни, достатъчно е само въздушната влажност да е над 90%. Развитието на болестта се подпомага от прекомерния вегетативен растеж,…
Мозайка по дините
Watermelon mosaic virus Мозайка при дините е класическа вирусна болест. Неин причинител е специфичният вирусен щам WMV-1, WMV-2. Първият признак на мозайка при дините е пожълтяването на листата. Малко по-късно листата се изкривяват и е възможно да се наблюдава усукване на тъканта на листа около жилките на самия лист. Новите листа се появяват с точки, обхванати от мехурчета, и са извити. В случай на наличие с мозайка дините изостават в развитието си, плодовете стават на бучки, деформират се и понякога променят цвета си. Източник на това заразно вирусно заболяване най-често са тиквените култури и понякога бобовите и многогодишните плевели. Най-често преносител на мозайка при дините са въшките и миниращите молци. Ако вирусът попадне на полето, той може да се разпространява и чрез техниката, както и чрез хората.
Фузарийно увяхване при дините
Fusarium oxysporum Както става ясно и от името на самото заболяване, фузарийно увяхване при дините се проявява най-вече под формата на увяхване. Към симптоматиката на това заболяване спокойно можем да добавим и силно загниване на кореновата шийка. Разпространението на фузийното увяхване при дините става чрез заразена почва, растителни остатъци, техниката за обработка. В началния период на болестта котиледоните придобиват светлозелено оцветяване, губят тургура си и изсъхват за 2-3 дни. С развитието на фузийното увяхване при дините започва и гниенето на кореновата шийка, което главно се дължи на допълнителни климатични условия като прекомерна влажност и понижена почвена температура. След като кореновата шийка на растенията изтънее и загние, стъблото става воднисто и се просмуква. В последствие цялото растение се накланя и има опасност да падне. При възрастните дини се срещат също две форми на заболяването: увяхване и изоставане в растежа. Понякога растенията не загиват, а само изостават с растежа и…
Антракноза при дините
Colletotrichum lаgеnаrium Антракноза е често срещано заболяване при редица култури, включително и при дините. Антракноза при дините се разпространява най-вече във влажни години или при наличие на обилна роса. Симптомите са силно видими главно по листата. По повърхността им се появяват светлокафяви или жълти кръгли петна, които впоследствие могат да се слеят. Засегнатите листа на динята потъмняват, стават крехки и чупливи. По плодовете, стъблата и листните дръжки са появяват също кафяви петна или черни вдлъбнати язви. При влажно време те се покриват с розови или червеножълти налепи, които са разположени в концентрични кръгове. В случай на антракноза при дините често има поражения и по кореновата шийка, вследствие на което растенията изсъхват. В периода на вегетация на спорите разпространението на болестта става чрез вятър, дъжд или насекоми.
Чернилка при зеле
Alternaria brassicae, A. brassicicola, A. raphani Чернилка по зелето е болест с тежки крайни последици. Патогенът напада младите, старите листа и главата на растението. На заразения разсад се появяват некротични черни ивици и петна върху котиледоните, които впоследствие изсъхват. При развитите зелки върху покривните листа на главата се образуват тъмни петна, а върху тях се появява фин, нежен налеп от спороношението на гъбата. Много често петната имат жълт ореол. Централната част на петната става жълто-кафява, като впоследствие може да прегори и да оптадне от листа, а от там и листата започват да изглеждат като надупчени. Често чернилката напада главата на зелето, при което върху връхните листа се появява черен налеп. По-рядко патогенът навлиза във вътрешността на главата и върху засегнатите листа се получават малки черни петна. В резултат от инфектирането с чернилка по зелките захарите в листата намаляват, което води до влошаване на вкуса и външния вид на продукцията, а освен това и повишава…
Гуша при зеле
Plasmodiophora brassicae Гуша при зелето е много опасно заболяване. Най-типичното за болестта е, че може да се появи при всяка фаза от растежа на растението. Патогенът предизвиква образуването на подутини (гали) върху корените. В началото галите не се различават по цвят от здравия корен, но след известно време корените загиват и се разлагат. Растежът и развитието на възрастните растения са силно подтискани при боледуване от гуша при зелето. Листата остават малки и пожълтяват. Главата остава недоразвита. При ранно нападение от патогена зелето може да не завие изобщо главa, тъй като корените не осигуряват на надземните части вода и хранителни вещества. В крайна сметка производителят може да остане разочарован със значително занижено количество крайна продукция.
Мана при зеле
Peronospora parasitica Мана по зелето причинява сериозни вреди върху културата главно в регионите с по-студен климат. Това обаче съвсем не означава, че у нас, където се радваме на значително по-високи температури, болестта не представлява риск за зелевите култури. Напротив – тя напада зелето още от разсада. Най-ранните признаци се появяват първо по котиледоните и върху първата същинска двойка листа във вид на жълтеникави размити петна от горната страна и сиво-бял налеп от долната страна на листа. Постепенно листата пожълтяват и загиват. Причинителят на мана по зелето може да бъде открит в семената или заразените растителни остатъци в разсадното отделение. Оптималната температура за развитието на патогена е 20–22°С. След разсаждането на постоянно място развитието на патогена се преустановява въпреки наличността на гъбата в растението. При настъпване на влажно време патогенът се развива отново, като най-често това се изразява в пожълтяване на долните листа с фин налеп на гъбата от долната…
Сиво гниене при зеле
Botrytis cinerea Сиво гниене при зелето може значително да намали като количество и качество крайната ви продукция. Обикновено, заразата се появява в края на вегетацията, особено при наличие на дъжд. Патогенът навлиза през механични повреди или замръзнали части на листата. При заразяване със заболяването, засегнатите растения първоначално се покриват с кафяв прахообразен налеп от спори, които се разпространяват върху здравите растения. При силно развитие на болестта листата загниват и по-късно загиват. Върху инфектираните тъкани се образуват черни склероции. Загубите в следствие на сиво гниене при зелето продължават и по време на съхранение на продукцията. Сивото гниене спомага за развитието на друго заболяване, а именно на мокро (бактериално) гниене по зелето. При съхранение болестта се подпомага от високи нива на влажност и температура в складовите помещения.