Търсене

Pseudomonas syringae pv. lachrymans   Ъгловатите петна са симптом на бактериалното заболяване по краставиците – бактериален пригор. От тук често болестта се среща и под наименованието ъгловати петна по краствиците. В повечето случаи заразата се пренася чрез семената, като най-застрашени са насажденията в полеви условия на открито. Болестта засяга по-голяма част от растението –  котиледоните, листата, цветовете и плодовете. В случай на наличие на заразяване, още на разсада по краищата на котиледоните се появяват малки кафяви петна, които впоследствие обхващат целия лист. Ако ъгловатите петна силно са засегнали все още младите растения, те загиват. По време на вегетацията болестта се появява по-често по долните листа, върху които се образуват ъгловати сиво-кафяви петна, които при висока влажност на въздуха стават мазни. По долната част на листа се появява ексудат - лепкави капчици от мътна жълтеникава течност. В тези капки има висока концентрация на бактерии, които при реакция с вода се…

Sclerotinia sclerotiorum  Бялото (склеротинийно) гниене при краставици е сериозно заболяване с тежки крайни последици за реколтата. Болестта напада всички представители от сем.Cucurbitaceae, но най-сериозни щети причинява при оранжерийното отглеждане на краставици. Симптомите от склеротинийното гниене могат да се появят по всички надземни части на краставичните растения. Най-често те се изразяват в загниване на отделни участъци от стъблото или страничните разклонение като впоследствие поразените места се покриват със снежнобял налеп. Първите увредени зони се забелязват в основата на стъблото, над нивото на почвената повърхност. Следва изсъхване на загнилите участъци, а впоследствие и цялото растение загива, ако не се вземат навременни и подходящи именно за бяло склеротинийното гниене мерки.

        

Colletotrichum capsici  Антракноза е често срещано заболяване по пипера. Симптоматиката на болестта първоначално се проявява под формата на малки, кръгли, воднисти петна. Тези петна могат да достигнат размер от повече от 3 см. в радиус. Също така при антракноза по пипера се наблюдава оформянето на концентрични кръгове. В центъра на петната се образува тъмно оцветена гъбна структура. Едновременно с това петна в следствие на антракнаноза могат да се появят и върху зелени и червени плодове с всякакъв размер. Върху стъблата и листата симптомите са трудно забележими. Петната в тази част на растението са неправилни по форма, кафяви петна с тъмен ореол. Патогенът на атракноза при пипера презимува в растителните остатъци, но може да оцелее за кратко и в почвата. Междувременно се срещат и много плевелни гостоприемници на този патоген. Семената също могат да бъдат преносители на заболяването.

Alternaria solani При алтернария при пипера, първоначално симптомите се появяват в основата на растенията, където върху листата и стъблата се появяват кръгли, кафяви петна. С нарастването на петната във вътрешността им се обособяват ясни концентрични кръгове. Понякога листата имат жълт ореол. Впоследствие петната се разрастват и сливат, което води разрушаване на растителната тъкан, а оттам и редуциране на фотосинтезиращата повърхност растенията. Алтернарията може да доведе до пълно обезлистване на долните листа и дори до загиване на самото растение. Патогенът презимува в растителните остатъци или заразените растения. Ранните симптоми започват по време на силен вегетативен растеж. Гъстата листна маса, високата влажност и по-дълго време задържане на листата мокри са фактори, които благоприятстват развитието на патогена.

 Пиперът, точно като доматите, е топлолюбиво растение. Рано напролет пиперът се опрашва много трудно, особено когато температурите се задържат ниски и времето остане облачно за по-дълъг период. Ето защо културата измръзва, ако температурата се задържи в интервала 0-10° C. В резултат на това се предизвиква и така нареченият синдром на повреди от ниски температури при пипера. Симптомите варират – от свиване (набръчкване) на листата, които впоследствие могат да изсъхнат, до значително изоставане в развитието на растенията. При температура под 15° C се наблюдават сериозни проблеми с опрашването на пипера. Нощни температури над 24° C също не се отразяват добре на процеса на опрашване, тъй като оптималната температура на опрашване е около 16° C. Ако по време на цъфтежа нощните температурите паднат около 7-10° C, е много вероятно да се стигне до синдрома на повреди при ниски температури по пипера и неговите плодове да останат дребни или деформирани.

 Недостиг на желязо при пипера е класически симптом за тази култура. Симптоматиката на това състояние се проявява първо върху младите странични разклонения под формата на междужилкова хлороза. Сама по себе си хлорозата се наблюдава между главните и второстепенните жилки, които остават тъмно зелени, като ярко контрастират върху бледо зеления или жълт фон. При недостиг на желязо по пипера най-младите листа могат да станат напълно жълти или дори бели. При остър дефицит на желязо се наблюдава и скъсяване на междувъзлията на страничните разклонения. В този случай листата на пипера се разпределят като туфа на горната част на разклонението. Като резултат от всички тези симптоми пиперът е негоден за консумация или минимум с крайно неугледен търговски вид.

Erwinia carotovora Меко гниене по пипера се причинява от бактерия, която може да навлезе в почти всички части на растението. Оптималните условия за развитието на патогена са топло и влажно време. Най-подходяща температура за развитието на това заболяване е 27° С до 30° С. От друга страна, при температура под 3° С патогенът преустановява своето развитие. Симптоматиката на мана по пипера започва със светли, воднисти участъци около ръба на рани върху плодовете или стъблото. Воднистите зони започват да се разрастват бързо, тъканта около мястото на инфекцията омеква и плодът се превръща във водниста маса (каша). Мекото гниене на плодовете отделя силна миризма. Обикновено мана по пипера възниква при дъждовно време, когато чрез водните капки заразената почва попадне върху плодовете. Бактерията може да навлезе в плодовете през рани, повреди от патогени или вредители.

Leveillula taurica    Патогенът на брашнестата мана при пипера се развива както при висока, така и при ниска влажност. Оптималната температура за развитие на болестта е 15-25°C. Причинителят на брашнестата мана при пипера се съхранява в растителните остатъци. Спорите при този патоген се разпространяват чрез въздуха и предпочитат средно висока температура под 30°C.Първите симптоми на това заболяване се появяват върху долните (стари) листа – под формата на светложълти петна с неправилна форма, като впоследствие петната се разрастват и накрая некротизират. За разлика от брашнестата мана при доматите, при пипера се наблюдава опадане на листата. Долната страна на листата се покрива с белезникавия налеп на гъбата. Листата не се нападат в началото на своето развитие, основното нападение е върху старите листа. При брашнеста мана по пипера не се наблюдава проява на симптоми върху стъблото и плодовете, но поради обезлистването на растението върху голяма част от плодовете се появява слънчев пригор.

Botrytis cinerea    Сивото гниене се причинява от гъбата Botrytis cinerea. Тя може да нападне голям брой растителни видове. Сиво гниене при пипера, например, е класическо заболяване за този тип култура. Най-чувствителният период за растенията към нападение от патогена е когато има свръх вегетативно развитие (прекомерно развитие на листната маса) и висока влажност (основно след дъжд). Патогенът може да причини сечене и поражения върху цветовете, плодовете, стъблата и листата. Сивото гниене при пипера напада всички надземни части на растението. Върху листата се образуват тъмно кафяви петна, които бързо се разрастват и покриват целия лист, след което през дръжката преминават и върху стъблото. Тези петна могат да обвият дръжката или стъблото и по този начин да предизвикат изсъхване на растението над петното. Сериозната инфекцията започва от цветовете или през образувана раничка. Застаряващите венчелистчета са много чувствителни към патогена и той много често стартира своето развитие именно…

 Phytophthora spp., Pythium spp., Rhizoctonia spp., Fusarium spp.   Сечене при пипера може да се прояви преди или след поникването. Тази аномалия може да повреди растенията и след разсаждането им на постоянно място. Сеченето, което се получава след поникване, води до увяхване и полягане на младия пипер. Характерен признак на болестта е, че растенията увяхват на отделни сектори (хармани). Върху по-големите пипери сеченето се проявява като хлътнали тъмни петна в основата на стъблото или като загниване на корена. В резултат на това пиперът изостават в своето развитие, изсъхва и загива. Самата болес се причинява от патогените от род Pythium. Те основно нападат растението в областта под почвената повърхност, докато патогените от род Rhizoctonia и Fusarium – също отговорни за сечене при пипера – атакуват частите на растението, които са над почвата. Pythium и Phytophthora се развиват добре и предпочитат студена и влажна почва. Rhizoctonia и Fusarium предпочитат топли и сухи условия.

Тomato Spotted Wilt Virus - TSWV      В последните няколко години инфекциозната болест бронзовост по пипера се превърна в много сериозен проблем за производителите. Първите симптоми се появяват още в разсадна форма. Най-типичният сред тях е лъскавина (бронзовост) върху горната страна на листа. Понякога се образуват малки кафяви петна, а листата се завиват надолу и се деформират. Впоследствие върху плодовете се появяват светлозелени до жълти кръгове с ясно изразен център. В зависимост от етапа на зреене на плодовете кръговете могат да бъдат оцветени в оранжево до червено. В резултат на този симптом плодовете на пипера се оцветяват неравномерно. Нещо повече – много често дребните и малки плодове загиват. Инфекцията на бронзовост при пипера води до пожълтяване, покафеняване и много често до некротизиране на листата.